четвъртък, 28 юли 2011 г.

не просто поднос

Искам да се похваля с новия ни поднос за хранене в легло, който купих миналата седмица. Дори успях да се спазаря за цената, което въобще не ми се отдава. Тествах се в Истанбул, нали там ще ги обидиш ако не се пазариш, и ми беше адски неудобно:( Е купих си някой неща, но не харесах момента с пазаренето. Тъй като подноса беше последния останал в магазина и освен това имаше забележки по външния му вид. Липсваха две гайки за винтовете на краката и имаше раздуване на повърхността на плота и още няколко дребни дефекти. Обявената му цена беше 18лв, но определено не си заслужаваше! От магазина бяха много любезни и ми направиха 20% отстъпка...УРААА! Естествено въпреки добрата сделка, вкъщи пак ми се подиграваха и смяха :))) Имаше реплики от рода "Дала си толкова пари за подпалки за печката", "И ти плати за това?" или нещо в този ред на мисли. Явно си мъкна само боклуци у дома :)но гледах да не им обръщам внимание на коментарите. Шегувам се, че един ден след моята смърт, нещата които правя ще се продават за луди пари ... Леонардо Да... (какъв беше там ...Леонардо Да Венци) пасти да яде :)))) Затова почти винаги, когато рисувам нещо има и рисунки на гърба на картината, за да е по интересно и вълнуващо когато ги открият един ден, по време на внимателно сканиране (тука ми изплува сцена от филма "Съкровището - National Treasure" с Никълъс Кейдж) примерно след масово унищожение на човешкия вид.
Разписах се нещо ама то въображение ли е да го спреш, но сега по въпроса...така би трябвало да изглежда подноса когато го купих...
...но той изглеждаше така ...
...шегувам се де, но докато си взема фотоапарата да снимам и той Милен вече го беше разглобил. Това беше плота на подноса от долната му страна.
И близък поглед на раздутата му част.
Имаше и кит за дърво който явно бяха използвали за корекция на неприятните дефекти. Кълна се този не е от моя кит :))))
Милен ми отряза нов плот от парче фазер, което имахме останало в гаража.
Ето го вече сглобено всичко на мястото си!

Да обаче имаше проблем, ето тука вече си извадих моя кит за дърво, остана ми доста от пънчето което правих, само дупките не ми достигат :)
Добре го намазах, като филия с масло:)така обилничко! Когато изсъхна го минах с една фина шкурка за да е приятно на допир.

След това дойде ред на боядисването. Облепих където е нужно с хартиено тиксо за да не изцапам нещо.

Исках да получа ефекта на боядисаните крака на тази масичка. Много ми допадна синия цвят на вътрешната част от повърхността на краката.
Аз разполагах с жълта боя. Реших, да боядисам само външната част на моя поднос. Малко разредих с бяло боята, защото беше много жълта, а аз исках малко по-блед цвят.

После попаднах на тази кутийка от боя за коса. Използвах я за да направя малко кръгове по плота на подноса.



Използвах и една химикалка за по-малки кръгчета, но жълтото ми дойде в повече. Затова направих нови, но бели кръгчета върху жълтите. Получи се нещо като кръг в кръг или бяло кръгче с жълт контур.
Направо си се получи грешка в кода, но търпима грешка :)Като изсъхна стана много по-добре!

И дойде време за фотосесията ... любимото ми :)





Освен за хапване в леглото, подноса върши чудесна работа и когато ползвам лаптопа. Само Милен има лек проблем с "биреното" му коремче :)така се получава от прекомерна употреба на подноса, но за хранене в леглото ... в един момент вече имаш нужда от истинска маса!
Много си мислех да облепя плота с картинки от комикси, както при масичката ми, но това ще стане като ми омръзнат кръговете.

сряда, 27 юли 2011 г.

broken decoration

Сигурно си спомняте нашата баня. Там на мивката има една малка керамична саксия с изкуствено растение. По-точно имаше саксия, защото един ден без да искам я бутнах и тя падна и се счупи. Голяма трагедия :) Само Милен беше щастлив от случилото се, защото така и не разбираше нуждата от това изкуствено цвете, на и без това малката ни мивка.
Така то остана без саксия, но аз му намерих нова, при това две нови, от които можех да си избирам. Първия вариант беше да използвам керамична саксия, която всъщност беше кофичка от цедено кисело мляко (За тези, които не знаят, България е известна освен с розите си и с розовото масло, също и с българското кисело мляко, което е много по-различно от йогурт млякото, по-кисело е на вкус, но е много полезно. Традиция е киселото мляко да се прави в керамичен съд, не че в друг не става, но така е по-вкусно).
Втория ми вариант беше една малка саксия от друго изкуствено цвете(което липсваше и саксията стоеше и се пълнеше с какви ли не дребни неща), която много ме дразнеше и реших да боядисам. Нали съм "на вълна" бял цвят, използвах бяла боя.

Да но после дойде дилемата, коя саксия да ползвам?
Остана керамичната! Стоеше ми по-добре с дървените аксесоари, някак по натурална и естествена като материал. Ако имах място и дневна светлина (да, нямаме прозорец на банята и е много неприятно) бих си сложила и тази керамична саксия, която засадих преди доста време. Харесала съм си и едни дървени постелки за баня, които предлагат в IKEA, но ще чакам да открият магазина в София и право там за стелки :)

неделя, 24 юли 2011 г.

кошница

Преди време имаше една рекламна кампания на бира, където продаваха бирата с една такава дървена кошница. Аз много я харесах, но не ми допадаше щампата отгоре й, но накрая дойде и нейния ред за промяна.
За начало използвах шкурка за да махна щампата от лицевата част.

След това боядисах външната част на кошницата с бяла боя, няколко пъти за да се получи равномерен цвят.


След като изсъхна боята, отново с шкурка се опитах да постихна ефекта на нещо старо, с протърквания на места, най-вече по изпъкналите ъгълчета, като така се откриваше дървесната част под боята. Много хубаво седи! Някой мебелни фирми продават такива "състарени" мебели и то на доста високи цени, поради това, че работата е основно на ръка,което естествено струва скъпо и е много трудоемко. Дори използват някой забавни техники,които не биха и ми минали през ума, като да удрят повърхността с чук и други предмети, за да се получат вдлъбнатини и дефекти, каквито би имал един стар шкаф например. Също и да пробиват малки дупчици, които се получават от вредители по дървесината(ако съм слушала внимателно в часовете, мисля че са вид бръмбари - точилари).
Мислех да използвам новата кошница като кашпа за цветя.
Ето тук вече се вижда добре моето състаряване на дръжката.
Но майка ми преди да я боядисам я използваше като кошница за щипки, такава и си остана накрая :)

четвъртък, 21 юли 2011 г.

garden arch

Ще споделя една реализирана идея за градината... ако имате градина ще е чудесно :) Винаги са ми допадали градинските арки с кичести цветя.
Много романтика, като от немски любовен филм в събота следобед. Ето няколко снимки, които подбрах от интернет за да разберете за какво говоря ако не сте гледали въпросните немски филми.



Направихме си и ние една такава арка в "mamas garden" преди около година или две, но с подръчни материали. Все пак за не дотам красивия вид на нашата може да се оправдаем с това, че мислим за природата и "рециклираме" наличното :) Всъщност идеята за тази арка дойде от един колега в университета, който е доста запален по градинарството и беше направил арка на същия принцип в неговата градина. А ето я и нашата, но с вече прецъвтял цвят на трендафил.


За принципа да кажа, основното е да имате четири броя колчета. Дървени, метални или каквито и да е, дори и дръжки от метли ако не се возите все още на тях, защото аз моята си я ползвам по пълнолуние и не бих я жертвала за арка ;)  които да се закопаят в земята, така че да образуват основите на арката. Хубаво е да са с еднаква дължина и да са заровени добре, за да не се клатят или падат. Това беше работа за моя Милен :) естествено! Почти като да заровиш стойката на плажен чадър в пясъка, но доста повече въображение ще ти трябва за да го възприемеш така :) Растоянията между т.нар пръчки или колчета определят ширината на арката. Нашите бяха от метални корнизи.


Между пръчките опънахме метална мрежа, която майка ми използваше като ограда между тревата и часта с цветята. Мисля че всякаква по-здрава мрежа също би могла да стане в този случай, по нея все пак трябва да пълзи растението. А в горната, огънатата част на арката сложихме нещо като пласмасови первази, като важното беше да може да се огънат. Ако мрежата е по-твърда тези са излишни и може да остане само с основите.


Когато местихме трендафила от съседната ограда (където беше до тогава) на новата арка, имахме по-голям проблем отколкото докато правехме всичко останало, защото много боцкаха игличките му, но накрая всичката излята кръв си струваше :) особено когато разцъфна трендафила.
Може да ползвате и друг вид пълзящи и увивни растения, като например тези синичките (така и не запомних как се казват) от баба, които сега са на оградата на мястото на трендафила и по-важното е че не боцкат!

Страхотно би изглеждало и с някакви кичести бели цветя. Примерно като следващите (да, мама има и от тях :) въпреки че не са увивни, но трендафила мирише най-хубаво, а и трябва да има по нещо за всички сетива, затова ако е някакво красиво, ароматно и ядливо растение, което пее като славей, ще е най-добре както и да го погледнеш. Ако вашето не пее може да си пуснете музика :)