вторник, 31 януари 2012 г.

Trip to Cologne, Germany, Part Еins

И така...пак тръгнахме насам натам! Много обичам натам :) Тази година започнах с посещение на изложението в Къолн както вече сигурно сте забелязали. Пътуването ни беше финансирано от фирмата, в която работя, а организацията беше наше дело с колежките. Така че може да се каже, че съм била там по работа ;) Сега обаче ще покажа останалата част от града, която успях да разгледам (докато работех естествено). Първо малко география!
По време на това пътуване осъзнах, че явно освен джудже на дядо Коледа, в по-предишен живот съм била и японски турист, защото се скъсах да снимам какво ли не.Ето например това на следващата снимка въобще не зная какво е :))) и не само на тази снимка ми се случи така! Затова ще разглеждате основно картинки пък където се сетя нещо ще разказвам! Започнахме с пешеходен маршрут за да стигнем до музея на марципана. Прочетох някъде, че това е една от забележителностите в Къолн и затова се запътихме натам. Трябваше обаче да минем по един от мостовете на река Рейн, което беше мъчително преживяване заради дъжда, който ни валеше през цялото време, освен това духаше силен вятър и тези следващите снимки съм ги правила с риск за живота си :) След като прекосихме моста, дънките ми бяха като извадени от пералнята, а гащите ми няма да казвам докъде ми бяха влезли от студ.
От това магазинче миришеше много хубаво на топъл хляб и разни други брашнени изделия. Знаех си че трябваше преди приключението с моста, така за последно преди да видя бялата светлина в тунела, да си купя нещо от там ама уви-останах си само с аромата, защото нямаше време. На тази разходката ни водеше един мъж, много висок (направо гигант), германец, приятел казано на кратко, а мъжете не обичат да чакат жени да пазаруват, също мисля че споменах че е германец (чували сте за Хитлер нали?), затова не посмях да изоставам от групата. Една негова крачка беше равна на две мои...доста разход навъртях :))))
Така след като вече знаете че съм потомка на японски туристи, виждате имам само две снимки на моста!
Най-накрая пристигнахме при този малък мост който води право в музея на марципана, където подробно беше показан целия процес как от какаото се стига до шоколада в магазина.
А това тук мисля че беше ресторант - Ноевия ковчег... явно сме спасени :)От него се чуваха звуци на ръмжащи лъвове, тигри и т.н. беше много реалистично!
Имаше и тропическа градина вътре в музея - много топло и с висока влажност!
Тук бяха изложени различни форми, които са се използвали за производството на шоколадовите изделия.
А тук течеше истински шоколад, от който имах удоволствието да си хапна. Много вкусен беше, нямаше нищо общо с течния шоколад, който продават в магазините.
Навън продължаваше да вали дъжд.
Дойде време да разгадаем рецептата...
... и на помощ ни се притекоха DEXTER и DEE DEE директно от "Dexter's Laboratory". Надявам се, че знаете за манията на Dee Dee да натиска непозволени копчета? И тук тя не издържа......"Noooo Dee Dee"-крещеше истерично Dexter.
...машините започнаха работа на все по-бързи обороти...
... и всичко стана в шоколад, и голямо шоколадово цунами се надигна над града. Туристите около катедралата започнаха да крещят и бягат в различни посоки опитвайки да спасят тънките си талии от надигащия се към тях шоколад... и тогава аз се събудих пред щанда с пакетите шоколадови бонбони :))))
След този момент на лудост, продължихме разходката си в една зала, където имаше всякакви опаковки и машинни- автомати за шоколадови изделия.
Познайте на този автомат с кокошката откъде изпада шоколадчето, което си купувате? Носи го щъркела естествено! :)))
Имаше и гигантски бонбон, и кравата Милка беше там!
А тези маймунки играчки от шоколадови яйца ми станаха любими.
Видяхме еволюцията в опаковките на шоколадчетата KINDER.
И един малък Трабант с отварящи се врати :) Като бях малка за мен беше много важно колите играчки да са с отварящи се врати, ако не им се отварят - хич не ми ги хвали! Много обичах да си играя с момчетата на колички в пясъка. А на следващата снимка много си харесах Sylvester-пантофите на Tweety :)
След тази разходка беше време за кафе и шоколадови десерти!
А навън продължаваше да вали, но не се притеснявайте, докато приключихме с кафе-паузата времето се оправи. Остатъка от снимките ще ви покажа във втората част на тази публикация, както и какви подаръчета си купих за спомен :)