вторник, 31 юли 2012 г.

Liebster Blog Award

Идеята за тази награда произхожда от Германия и означава "Награда за любим блог". Предава се от блогър на блогър като начин да изразиш, че харесваш нечий блог и оценяваш старанието и труда на неговия собственик и искаш така да му помогнеш да спечели повече посетители. Тази награда се дава само на блогове с под 200 броя последователи. И само номинираните могат да номинират! 

Е аз имах щастието това да се случи и на мен за което много благодаря на Детелин Марков или Доди (за приятели и всички останали:) ...повелителя на дамските чанти и снимките без монтаж :))))))... с който дори сме от една зодия и не сме се самоунищожили все още! :) Подробности за играта може да научите от тук.

Разбира се, има някои правила, които трябва да спазвате, за да приеметe тази "награда":
1. Публикувайте връзка, която води до блога на Вашия номиниращ с някаква информация за него/нея в блога си.
2. Споделете 11 факта за себе си.
3. Отговорете на 11те въпроса, зададени от Вашия номинатор.
5. Напишете 11 въпроса за Вашите номинирани.
6. Номинирайте 11 блога, с по-малко от 200 последователи, като публикувате връзка към техните блогове в своя.
7. Уведомете номинираните за това, оставяйки коментар на блога им.
8. Не можете да номинирате номиниращият.
9. Добавете картинка на Liebster Blog Award на вашия сайт.
10.Не забравяйте да кажете на другите за какво е тази награда. 

1. За Доди

Казах каквото казах, ...скорпион! Не зная какво лошо виждат хората в тази зодия, но не сме лоши...ако не ни дразнят :) Останалото за Доди - тук.

2. Факти за мен

1. Много съм зла ако някой злоупотребява с моята добрина, съвестна до болка...прероден Робин Худ или Мускетар! Крада от богатите и давам на бедните :))))
2. Мисля че фразата "когато порасна" е измислена за мен, защото няма да ми се случи!
3.Обожавам сладолед и сладки неща и изпитвам истинско удоволствие да пия студена вода когато съм жадна :)
4.Завършила съм художествен текстил и не разпознавам платовете :))))
5.Работя като проектант или по друг начин казано дизайнер...всичко свързано с мебели и обзавеждане - учила съм го четири години в университета и още толкова преди това и щеше да бъде грях да не го работя, но никой не е по-образован от опита!
6."Цикното" е правилното произношение на името на блога ми и означава "дребно" на цигански език - прякор ми е от университските години.
7. Сутрин съм висока 159см; вечер - към 157см... това като пояснение към точка6; и в кръга на шегата, останалите размери - 90/60/80 - руса с наклон напред... от тежестта на 90-те см :)))))
8. Тази година ще навърша 30 и имам три бели косъма на главата. Ако е вярно, че белите коси за изживени щастливи моменти - значи съм стара нещастница :))))
9. Постоянно чета книги за чудесата, които предизвиква позитивното мислене у хората,... но с годините взех да се изчерпвам на позитивизъм, обаче се старая да се усмихвам дори и да не ми е весело. Явно живота здраво ме работи! Имаше един виц (в графа любимите на Милен)..."Ако усещаш парещ дъх във врата и остра болка в гъза, значи някой здраво те работи!"
10.Мечтая постоянно и все нещо искам.
11.Благодарна съм!

3.Въпросите на номиниращия 

Доди: Какво намираш за полезно от блогването и защо водиш твоя блог?
Аз: В началото не го осъзнавах, но полезното е това, че вдъхновявам... и то хора, които дори не познавам. Знам какво е нещо да те вдъхнови и да те кара да се движиш напред, да твориш, да постигаш...без значение за какво точно става въпрос. Пиша този блог, защото ми доставя удоволствие и защото няма ограничения и мога да говоря всякакви глупости.
Доди: Кое е мястото, което най-много обичаш?
Аз: Градината на мама... действа ми много релаксиращо.
Доди: Защо смяташ, че си нещо повече от останалите?
Аз: Типичен скорпион си Доди! Какво ли си казваш..."Хайде сега да я смачкам малко"..."да, тя сега ще напише нещо за световен мир и т.н. и ще я видя проста ли е или само така изглежда":)))))) Да ти кажа Доди, този въпрос е подвеждащ... няма вариант за отрицание! Няма еднакви хора - всеки с нещо е повече от другите! Аз например имам идеи и не ме е страх да ги използвам :)))
Доди: Какво мислиш, че е най-важното (в живота), защо и успяваш ли да го постигнеш?
Аз: Най-важното за мен съм Аз и семейството ми, защото само те остават с теб, когато си в труден период и само те ти мислят искрено добро. 
Доди: Какво мислиш за днешните тинейджъри?
Аз:  Смятам, че всеки трябва да има шанс да се открие като човек, дори и да не среща одобрение в очите на другите. Аз бих им дала шанс, нормално е да са различни... то и аз не съм отговаряла на "стандартите" от времето на баба ми и дядо ми.
Доди: Тиха музика и малъй Джемсън или шумно рок парти с много бира?
Аз: Алкохол вече не употребявам (след няколко неуспешни опита - дадох му шанс през пубертета и не излезе нищо добро), но за музиката - и двете.
Доди: Имаш ли си на представа, колко трудно се измислят 11 въпроса?
Аз: Звездите ми го говорят, че ще разбера :)))
Доди: Почивка в България или около светско пътешествие с кораб?
Аз: Кораб естествено! 
Доди: Какво мислиш за нудистите по обществените плажове и не смяташ ли, че голотията става все повече?
Аз: Ако някой смята, че има нещо по-различно, с което може да ме изненада - нека се опита! Нямам нищо против, но все още не мога да възприема гледката на малко дете играещо на плажа и чифт подскачащи силиконови гърди, обилно намазани с олио, на метър от него. Мисля че след време нищо няма да ни притеснява.
Доди:Смяташ ли, че са малко АРТ дейностите в България?
Аз: В никакъв случай... който търси -  намира!
Доди: На концерт на кой изпълнител искаш да отидеш без значение къде ще е?
Аз: Ох, трудна работа! Била съм на концерт на Стинг - много ми е любим и бих отишла пак.


4.Моите 11 въпроса към вас

1.Кое е най-тъжното нещо, което сте преживели?
2.Кое е най-веселото нещо, което сте изживели?
3.За какво не съжалявате?
4.Какво искате да направите с живота си?
5.На колко бири сте?
6.Колко са ви дълги краката? Ама сериозно искам да ги премерите! Трябва да намеря конкурент на Adriana Sklenaříková. 
7. Кажете ми един виц.
8. Как виждате света след 100 години?
9. Опишете се с три думи, които бихте написали и на надгробната си плоча :)
10. От къде идват бебетата? Или нещата както на вас са ви ги обяснили.
11.Какво още смятате, че изпуснах да ви питам?

5.Моите номинирани блогове са:

1.Неси  от Sense of Chanel
2. Яна от malukindian'shandmade stuff
3. Риа от FavoritElements
4. Еличката от elichkata.blogspot.com 
5. Lina от lisforlina.blogspot.com
6. Софи от feelingsbysophie.blogspot.com
7.Мъхчето от gorskimah.blogspot.com 
8. Нели от nellyshandmade.blogspot.com
9. Анна от tilli-milli.blogspot.com 
10. Ана Динкова от ankabanka.wordpress.com 
11. Последно, но не по място Artandchic.blogspot.com
 Напълно дамски списък! 








сряда, 25 юли 2012 г.

Поднос за подарък ...и кафе с понички

 Това е подаръка за рождения ден на една много мила госпожица, с която учудващо за мен имаме съвсем еднакъв вкус за обзавеждане и декорация...,добре че има достатъчно мъже за всички ни :)))))) ... та накратко Дани...те всички Данита са мили, но не всички са госпожици :))))) Подноса си беше нейн, но обещах да го направя по-специален! Така се получи, че чак за рождения й ден успях да го подаря. Беше готов доста преди това, но все не намирах време да се видим. Няколко пъти дори му бърсах праха!

 Нарисувах й ето това момиченце.
 Боядисах дъното на подноса, за да имам едноцветна основа за това, което му бях наумила. Боядисах също и една линийка в жълто... за разкош :)
 Изрязах част от текста на едно френско списание за декорация, защото Дани го владее френския. На мен ми беше лесно...нали не знам какво пише, така че всичко мога да си залепя! Не успях да намеря нищо по-пикантно :)))) Тя после да му мисли като седне да си пие кафето с някой французин на моя поднос :) Почти съм убедена, че не пишеше нищо притеснително... мисля!
 Залепих си изрязаните текстове с лепило върху боядисаната в бяло част, но ми стоеше много скучно.
 Затова след като "преспах", реших че ще рисувам с туш върху хартията. Намерих си отдавна забравените рапидографи, с който чертаех в университета и за мое учудване едно от шишенцата с туш все още ставаше...явно марката си е марка! След това обаче дойде време да лакирам хартията, за да я запазя максимално дълго...все пак ще има петна от кафе, а те знаете остават дори по зъбите. Освен ако нямате дъвки, но някак не беше удобно да го облепя и с дъвки :))))) Като казах дъвки се сетих за тази реклама...много ми е любим момента със самоубийството на поничката :)
 От лака за дърво обаче, ми се размаза туша! Затова трябваше след това да маскирам някой дефекти. Използвах отново текста от списанието...изрязах и налепих няколко кръга от хартията :))) "Няколко" е слабо казано, както се вижда от следващата снимка на вече готовия поднос. Хареса ми как стана въпреки това!

 Сега е време за кафе...и понички!

сряда, 18 юли 2012 г.

Дребните камъчета в реката


Няма как да направя наведнъж всичко, което искам! Все още не го мога :) Затова едно по едно!


Спалнята на моите родители... помните ли я? Много исках да сложа ето тази картина от IKEA срещу леглото... те всъщност са три картини. Да, обаче цената им все още не ми харесва!
Затова си нарисувах други три картини, но с по-малък размер. Купих си готови платна за рисуване от магазин JYSK. Имаше ги в различни размери и според това цената варира, но моите струваха около 6лв/бр ( приблизително 3евро/ брой ).



Измислих си ето тези розови цветя, наподобяващи, стилизирани цветове на хортензия. Исках да си взема по-голями платна, но нямаше квадратни, затова тези малко дребнеят на стената.

Не ви се похвалих , че им купих и ето това страхотно огледало за 49лв (25 евро) пак от JYSK!Беше намалено от 99лв на 49лв, но само черния цвят. Откакто се помня, майка ми само прехвърча до моята стая за да се огледа в цял ръст, защото само там има достатъчно голямо огледало. Е вече и тя си има :) Тя имаше здравословни проблеми и така исках малко да й повдигна духа. Мисля че се получи :)))) Вече може да види в цял ръст колко зле изглежда, освен това че се чувства така :))))) Шегувам се естесвено, но добре че не се получи така :))) Хареса й всичко! Сега остава само да закачим огледалото на стената някой ден, защото така подпряно ме притеснява. Трябва и декорация, но всичко с времето си. Все пак дребните камъчета може и да обърнат каруцата (колата)!






петък, 13 юли 2012 г.

Проект на спалня за тинейджър и стая за "учене"

Това е проекта, който направих за спалнята на един тинейджър, но баща му каза че е голям за баскетболен кош :( и за съжаление ще трябва да го махна. 
 На стената зад леглото реших да има паркет на щампи (все едно е старо буре за вино - нали е малък за коша :)))) Има си и червен рафт с вградено осветление, който може да служи за нощна лампа, но сложих и една такава - измислих лампата да я направим от конус. Така или иначе се правят постоянно ремонти по улиците, все за една нощна лампа ще се намери :)))) Какво ли е наказанието за кражба на конус? И като ме залови Хорейшио на местопрестъпплението, и ме пита "Защо бе Ваня?" какво да му кажа? Еми за лампата...брат!
 Надявам се нашия тинейджър да чете книги, защото съм му измислила и библиотека под леглото. Става и за колекция от порносписания :) На отсрещната стена има няколко секционни шкафа, а цялата стена е облепена с цветно стъкло.
 Следващите няколко визуализации, направих за помещението, в което ще се учи, а може и да се играе покер с приятели! Много ми харесва комбинацията на зелен с червен цвят (явно е заради коледа), но все още не знам дали не съм само аз тази, която си е харесала тези цветове. Мисля си, дали не е много "женска" тази стая?

 Има си и шкаф за съхранение...
 ...и библиотека. Както и да е, на мен си ми харесва! Действа ми стимулиращо...за една игра на покер :)))
Не зная дали забелязахте, но съм направила масата(на краката се вижда) в червен цвят отвътре и отдолу? Много исках една такава и за мен, защото преди време си бях харесала някъде шкаф, който бяха боядисали така. Засега обяче нямам място и за тази :( ....но ще измисля аз нещо :))))

вторник, 10 юли 2012 г.

Проект за кабинет и ТВ стая

Тези няколко картинки визуализирах преди няколко дни. Предложенията са за домашен офис-кабинет и преходно помещение, което трябва да се използва като стая за гледане на телевизия и слушане на музика.
Първо кабинета - помещението е сравнително тясно и затова използвах огледала, който да създадът усещането за още по-голяма стая. Хубавото е, че тавана е висок и прозореца е почти колкото цялата стена, на която се намира. Исках работната маса да изглежда сякаж лети във въздуха, затова съм предложила стъкло вместо крака. Така и светлината ще преминава свободно. Използвала съм и готови модели мебели. От дясно има една малка чупка на стената, която стана чудесна библиотека с фрезована ламперия вместо гръб и удебелени рафтове за книги. Пред огледалата пък има телевизор - в случая имитиращ ефекта на камина.

 На отсрещната стена направих една редица от шкафове по цялата й дължина. По този начин успях да скрия и един ревизионен отвор. Така вече има достатъчно място за документация.
 За това помещение с телевизора съм използвала изцяло готови модели мебели. Пердетата направих в един от любимите ми десени от IKEA, а на стената има плакати в стил "поп арт" на Roy Lichtenstein - много са вървежни :))))), все пак човека е починал, нали обикновено така става :)))))
 Вместо ниска масичка за кафе съм предложила табуретка, но допълнително с плот (като поднос) за да се използва с две предназначения - като маса и като табуретка за краката. Всичко правим за да спестим място :)))) Все пак живея в малко жилище и в това за пестенето съм напред с материала :))))
Надявам се да са ви харесали и да съм помогнала с някоя идея за вашето жилище!

неделя, 8 юли 2012 г.

Гардероб за Нати

Една малка госпожица дойде един ден и каза "Чичо Милен, кога ще ми направиш гардероб?"
Нямаше как да и откаже :) и един ден дойде и нейния ред. Всъщност трябваше да побързаме, защото семейството на брат ми скоро ще се увеличи с още един член (още една госпожица според докторите).  Затова направихме по-голям гардероб за да събере нещата и на двете момичета.
Не успях да хвана момента за снимки преди да са сложили гардероба. Аз си мислех че още си пият кафето, а те вече го изправили и почти сглобили.  Хванах този момент, когато махаха первазите зад гардероба.
Пода беше много крив и добре, че като чертах оставих повече място, защото можеше и да не влезе на място. От ляво и от дясно отделенията са еднакви за да няма сърдити, а в средата частта е обща със закачалки за дрехи.
Докато се обърнем и малката ми племенница вече беше закачила дрехите на куклите си на закачалките в ниското, който направих специално за нея, но не точно с това предназначение :)))
Стана от следобеден сън и още по пижама, започна да преоблича куклите си в новия полуготов гардероб...
... и оглеждаше и изпробваше всичко, което чичо Шминга (каквото и да значи това; най-вероятно глупак) беше монтирал. Това с "Шмингата" го измисли брат ми и само я кара да го повтаря. Дръжките и избрахме от Кентимпекс, с форма на костенурки, естествено розови!
Тъй като Милен беше объркал пантите за средните врати, гардероба поседя малко в този вид... до следващите почивни дни. На Наталия (моята племенница) това  явно и хареса :) защото играта с куклите в гардероба може да продължи по-дълго.
Най накрая монтирахме и другите врати. Майка и си избра това шахматно разпределение на цветовете на вратите, а цветовете избрахме заедно - ванилия  и капучино. Средната част малко прилича на слонче с две костенурки на мястото на хобота(или на дупето;) но това ако имате повече въображение :)
Чекмеджетата са вътрешни, по две за всяка една госпожица! И ето го гардероба вече с дрехи, но не на куклите. Нека размера им не ви подвежда :)


Наталия си избра лявата половина от гардероба, а това е частта на очакваното бебе. Още е малко празна, но както се казва "живот и здраве" скоро ще е претъпкана с вещи, от сладки по-сладки и дори по-дребни от тези на куклите :) няма да се учудя ако видя някоя кукла облечена с дрехите на бебето, защото аз като бях малка съм го правила това. Обличах една кукла-бебе с моите бебешки дрехи. Бях изровила целия гардероб при баба ми и само я преобличах :)
Тези снимки също са от детската стая. Преди Наталия да се роди бях изрисувала стената над леглото с цветя, все едно се изсипват от тавана на стаята.
А тези картини с Мечо Пух като бебе :) ги бях купила от хипермаркет COMO
Много са сладки и не издържах! То така и се получи след време, че любимия и герой стана прасето Прасчо (или Мимето, както тя го нарича; чак си имаме "голямо Миме", "малко Миме" и "старо Миме" - цели три броя от Прасчо :))))

вторник, 3 юли 2012 г.

Новата ни маса или как вече можем да се храним :)

 Ако сте чели публикацията ми за малките промени, които скоро направих в кухнята, сигурно сте видяли масата на която се храним. Само двама сме, но въобще не ни е достатъчна като големина. Отдавна имахме идея за нея и ето сега вече я реализирахме...

 ... купихме си от BAUMAX малко дървен материал за да направим хубав, дървен плот за старата основа на масата. Излезе ни 25лв (около 13 евро), лепило имахме налично както и всичко останало.
 Милен направи импровизирана рамка със затягане за да прилепнат дъските една за друга.
 След като изсъхна лепилото я махнахме от стегите или ако трябва да съм точна, той вършеше всичката работа, а аз само обикалях с фотоапарата. Тогава "ние" :) залепихме по края от дъските за да излглежда удебелен плота на новата ни маса. За по-сигурно "ние" навихме и няколко винта :))))
 И тогава вече се развихрих аз :) с един черен байц за дърво. Звучи страшно, но не е! Разредих байца с малко вода в едно бурканче и с дунапренена гъба го тествах върху останалите парчета от дървото. Исках да постигна по-стар вид на дъските, все едно са стояли с години навън на дъжд и слънце. Предложих на Милен за да е тотално състаряването да използвам един чук и верига. Гледах отдавна някъде по телевизията, че това с удрянето на веригата върху дървото с чук е един вид начин да се получи състарено дърво. Милен обаче категорично ми отказа, защото в продължение на около час беше се опитвал да постигне максимална гладкост на дървесината, но все не беше "както трябва" :)
 Лекичко намазах и масата с разредения байц...
 ...след това я лакирах няколко пъти. Много е важно и междинното шлайфане между лакиранията. Така сложих някъде около четири слоя лак, за по-сигурно.
 И ето го новия ни плот вече вкъщи. Раздалечихме и краката на старата основа на масата, защото беше правоъгълна, а новата маса е квадратна. Просто подменихме две от царгите на масата с по-дълги парчета от бяло ПДЧ. Също така на старата маса не можех да си пъхам столчето под нея (нямаше достатъчно разстояние), а сега вече мога :) Ето на това му се казва "хубаво е да си имаш майстор вкъщи"! След време ще измисля нещо и с краката на масата, защото вече се е протъркала боята.