вторник, 25 март 2014 г.

Кресло "Пачуърк"

Искате това...
...но имате това...
...ето така не бива да изглежда това кресло! Когато го видях за първи път много ми хареса извивката на гърба - напомня ми на любимия ми "сецесион". Любим ми беше в средното училище и за малко дипломната ми работа щеше да е на тази тема, но ми беше много трудно с намирането на информация тогава и нямаше как да запълня количественото изискване за писмената ми работа, но както и да е ... запалих се много от един албум за Alphonse Mucha който преподавателят ни по рисуване беше донесъл. Допаднаха ми изпипването на детайлите и изобщо илюстрациите! Това харесах и в креслото, но тази дамаска :(  ...не става, повтарям не става! И така един ден то пристигна вкъщи, такова едно неугледно и безпризорно :)))  

Веднага свалих старите калъфи на възглавниците! Идеята за него ми дойде веднага като го видях. Исках да се получи нещо подобно на тези изображения на мебели изпълнени в пачуърк.
Затова си купих малко нови парчета плат. Събрах и всичко което имах вкъщи, и нарязах парчета на ленти. Подредих ги предварително и започнах да ги зашивам едно към друго.

На седалката направих едноцветен калъф от черна дамаска и исках това черно постепенно да преминава към шарената част на облегалката, затова има няколко черни ленти в долната част на калъфката, които оформят нещо като скала или стълбичка. Заших калъфа с велкро, за да може да се сваля и пере и му сложих няколко шарени копчета за акцент.

Дървената част е ясна - шкурката отново! После я боядисах с черна мат боя на спрей. За това кресло изразходвах два флакона боя.












И бла бла бла... се получи ето това.
Възглавницата на облегалката дори би могла да се завърта и да изглежда като друго кресло. Или като се изцапа от едната страна - въртим го от другата :)


Може да си го купите от моя магазин ето тук, защото аз нямам къде вече да си ги слагам :) Цената му е 180лв.

неделя, 16 март 2014 г.

детска игра за дъждовно време

 Споменах ви че за рождения ден на нашия Мартин, направих една игра за децата. Тъй като навън беше студено, трябваше с нещо да се занимават за да не им е скучно. Направих също за всяко дете по една хартиена фуния пълна с дребни играчки(топки, близалки, гумени животни, книжка за оцветяване, моливи и т.н.).
 Започвам първо с наградите за всички участници в играта- медени бисквитки с бухалчета в тон с нашата парти тема. Явно нямаше печеливши, защото останаха много бисквитки! 
Отново помолихме татко Милен да ни сглоби една елементарна конструкция за да е стабилна нашата игра, но може да се направи и изцяло от картон. В нашия случай използвахме отпадъчни парчета от ПДЧ.
Върху тази конструкция сложих един кашон, който изрязах оформяйки тялото на бухал, но с голяма дупка за уста. Идеята беше такава, че децата трябваше да се опитат да уцелят с топки в устата на бухалчето за да го нахранят, защото беше много гладно. 
  На лицевата страна направих апликация с цветна хартия от гланцово блокче. Залепих я с лепило за хартия (Ц200 или сухо лепило).
Кашона си нарязах с макетен нож, по линии които преди това очертах с молив.
Всичко останало залепих с малко тиксо.
 Нарисувах очи и едно дървено пънче с маркер и бухала ни беше готов за игра, а да не забравя има си и панделка :)
 За мое учудване децата на рождения ден не си играха много с тази игра, но възрастните се позабавлявахме, но да знаете по-трудно е да уцелите отвора отколкото изглежда!

четвъртък, 6 март 2014 г.

Покана за детски рожден ден - Мартин стана на 1

Нашия малък Мартин вече не е бебе, а голям мъж - навърши цяла една годинка! Затова заповядайте всички на рожден ден :))))) Ех изпуснахте го... е нищо, другата година пак:)))) Днес ще правим покана за детски рожден ден! Тъй като всяко детско парти има някаква тема, нашата беше бухалче и поканата, и тя така!
Много се чудих да правим ли парти или не за тази една годинка? От една страна детето нищо няма да си спомня и разбира и по-скоро бихме му докарали само стрес, но от друга - това е първия му рожден ден и друг първи няма да има! Затова решихме да не правим голямо парти, а да поканим само най-близките ни дечица на следобедно гости със сладки и торта... и малко алкохол за възрастните им придружители :) Нямаше как да подминем и бабите и дядовците! И така за малкото ни празненство направих тези забавни покани с бухалчета. Причината да са точно бухали е че първата любима играчка на нашия Мартин беше един плюшен бухал.
И сега към рецептата...нужни са ни ето тези неща:
Цветни хартии, лепило, ножица, маркер, перфоратор, панделка, балони, капачка(или нещо кръгло) и много важно - монета от 50 стотинки!
Прегъваме си картончето, което ще е нашата покана. Моите картончета са от една торта с памперси, която Мартин получи като новородено бебе. Нали знаете, че използвам всичко налично и нищо не се губи :) Само памперсите не ги използваме повече от веднъж!
С помощта на нещо кръгло (в случая панделката) си очертавам формата на тялото на бухала и изрязвам картона по нея.

С една капачка от пюретата на Мартин си очертах крилата.

С перфоратора направих дупки в които да промуша балона (той играе ролята на човка).
С монетата очертах и изрязах две окръжности за очите на бухала, които после залепих и изрисувах.

От цветна хартия със същата капачка от пюре, направих и отрязах кръг за двете крила (за да има еднаква извивка окръжността с тази която вече бях нарисувала).

Ето тук промуших балона (идеята за него прочетох някъде в www.bg-mamma.com).

Продупчих още две дупки за да направя вратовръзка на бухала с панделка.

И тук вече който си ги може възлите - си ги може :) Нали всяка сутрин на излизане за работа връзвам на моя Милен вратовръзката :)))))) Трябва да е с правилен възел като обикаля из прахоляка в цеха!
На балона написах инструкциите с адреса и часа, и там каквото трябва да се знае.

После всичко стана бързо, когато веднъж бях отработила идеята. Излитаха бухал след бухал и с човки в различни цветове!
Същата тема с бухала исках да има и на тортата и затова си я нарисувах и поръчах по картинката в торти Чочко! Тук обаче имаше разминаване с това, което получих като готов продукт, но на вкус го докарваше.

 Ето тук Мартин нанасяше подобрения по дизайна на тортата, които се състояха в събаряне на свещта и няколко дупки от пръстчета по глазурата :)

 Имаме си и чудесни снимки благодарение на Асен Петров, чиито фотографии може да разгледате ето тук, за което много му благодаря! И на Мартин му се услади тортата :)
 Ето тази с лъжицата ми е любимата снимка Асене!
Надявам се да са ви харесали картичката и тортата (все едно пък хапнахте от нея :))) вкусна беше ама няма вече), а следващия път ще ви покажа и каква игра измислих за децата.