събота, 25 юни 2022 г.

Патиланци

 

Лято е! Време за бели?

Като една що-годе добра майка, мога да кажа, че родителите са нужни освен за да се грижат за децата си, и за да ги научат на някой трупани с години в личния им архив пакости. Аз лично съм била много добро и послушно дете. Когато брат ми беше гладен му готвех кюфтета от пясък със салатка от листа, че да не умре от глад милия и той, както може да се провери - оцеля; Редовно къпех канарчетата с вода, плюейки я през сламка. Хранех зайците, чат-пат и кокошки на бегом, че голям стрес изпитвах, когато се втурваха към житото в краката ми. Давайте ми детето ще го отгледам без проблем 😜 аз съм вряла и кипяла в отдел "грижи". Кодово име "грижовна". 

Така дойде мига, в който трябваше да науча моя Мартин, как се става истински вандал и има ли вандализма почва у нас? Вече бяхме минали през началното обучение "аз бягам бързо, когато ме гонят", с отличен(майкун златен). Тогава извадих спрейовете. Очите му се разшириха и с влажен поглед, потни ръце и слюнка напираща от устата му той попита:

-Може ли тук да пръсна, а тук може ли, или ето тук?

Късата клечка изтегли металната порта на село при баба. Първо леко плашливо се появи надпис "onyx". 

Аз нали следях под око процеса, че гарджето трябва да е на ниво и веднага го скастрих: 

- Е само това ли? Тоя "onyx" да не е някой от тия досадни геймърчета, дето гледаш в YouTube (на устата му се прокрадна една мазна усмивка)? Дай още нещо. 

Тук бе момента, в който веднага ми просветна лампичката за "пиши един...(бел.пр. к у р) и да си бегаме", но реших да го запазя за последното ниво на обучение.

 Така съвместно с Мартин, направихме първата си творба, без позволението на баба Цоцолана, но малко по-късно тя ни хвана и... здрава гърбината остана, че много доволна бе бабата припряна!








петък, 22 април 2022 г.

Великденско ни е!

Тази година за празника в училището на Мартин, имаше организиран Великденски базар. За съжаление късно разбрах, че най-малките няма да участват и сътворих няколко нещица, с които да се включи и той. Мартин уж щеше да помага, но си останах с надеждата. Не че се оплаквам, за мен беше удоволствие! Така че извадих всичко налично и ето какво излезе (вдъхновено от разглеждане на идеи по темата в Pinterest)... 
... от картонена саксия за разсад, хартиена сламка, коркова тапа и изрезки - тревички от хартия, залепени с пистолет за силикон.
Ощавих от декора малко...
... топче за пинг понг и изрезки от едно мекичко одеалце, имитиращи заешки ушички...

...а моркова в предишния си живот беше мартеница...


... направих два броя зайчета ровещи в сакция. Всички останали помпони-момпони, са от магазин Джъмбо - комплект за творчество.
Морков Втори - направих от коркова тапа облепена с оранжев филц, а тревистата му част - от зелена на цвят хартия.

Допълнително от едни дървени вилички и топчета за пинг понг от магазин Декатлон, останали ми от последния рожден ден на Мартин, направих тези зайчета - дрънкалки. Подходящи са за декорация набодени в саксия или поне аз така си ги представям.

Тук вече е целия Заешки хор. Поради липса на достатъчно перушина, кокошки няма да има тази година! 

 Желая ви светли празнични дни.

вторник, 15 февруари 2022 г.

Индустриална лампа


Понякога ремонта на колата излиза солено, но... 


... с малко въображение може да използваме негативите в наша полза. След ремонт на скоростна кутия се сдобих с нова лампа. Признавам си видях идеята в интернет, малко я измених, използвах "помощ от приятел" за нещата непосилни за мен, но се получи забележителен резултат.  

Частите бяха ръждясали (малко на дъжда и за секунди става магията), затова ги минах с шкурка и изчистих с преобразувател за ръжда. С него трябва много внимателно да се работи, за да не се преобразуват и ръцете ви в неочавано "добра" комбинация. След обработката метала побелява. Забравих да спомена и обилното пръскане с обезмаслител преди това, за да махна маслото от частите.
След чистенето - боя, подобна на графит перла. Абажура в подобен стил - от IKEA (подарък ми от мама за рождения ден).
Крушката, поне се вижда, трябваше да бъде и тя по-интересна. Фасунгата - поръчах през интернет с ключе- верижка.


И ето на, сега спокойно мога да убия човек с тази лампа ако я изпусна случайно. Много е тежка, но какво пък :)



събота, 9 октомври 2021 г.

Бекликташ

Когато времето ни изненада неприято по време на лятната отпуска, вместо на плаж си направихме една полудневна разходка до Бекликташ. Достъпа е лесен и може да стигнете до мястото с автомобил. Имаше и символична такса-вход, а сега по-сериозната част накратко:
 „Беглик таш“ идва от турски език, като „беглѝк“ означава „данък в натура за феодалния владетел (бей) в Османската империя“, а „таш“ – камък. Преди Освобождението на България от османска власт, българските пастири от околните странджански села плащали данъците си във вид на добитък. Животните са били отвеждани в местността, където на големите камъни властите „събирали данъка“. 
'През второто хилядолетие пр. Хр. тракийското племе на скримианите подреждат скалните късове, за да съградят сакрално пространство, посветено на Богинята-Майка и нейния син – Бога-Слънце. Много от които с тегло до 100 тона. В подредените конфигурации, те имат точно определено място и  специфична символика. Мястото е изпълнявало подобни функции, каквито изпълняват манастирите в наши дни. Археолозите установяват че, светилището е разположено върху полегатата, най-висока част на нос Беглик таш (в непосредствена близост до най-високия връх в околността – връх Китка), като така е спазен принциът на древните траки за избор на място – възвишение/хълм или плато с много добър контакт с най-високия връх – за максимално „приближаване до небесното“. 

Въпреки, че на табелата вече трудно се чете, ето какво е разположено на една ръка от небесата:

1. Вход – ориентиран на югозапад, в неразкритата си част продължава на запад. Той маркира главната ос изток-запад, около която са разположени основните обекти.

2. Брачно ложе – представлява камък, оформен като легло, своеобразните възглавници са ориентирани на изток. Скални отпечатъци са създадени, за да удостоверят присъствието на Бога и да докажат неговата поява. Те са характерни за религиозната символика на древните и идват от далечни времена, когато божествата нямали собствен облик. Реликвите обаче сочат, че между тях е съществувало някакво единение. Брачно ложе в най-източната част на каменния кръг е свидетелство за това. Върху него, според археолозите, жрецът и жрицата ритуално представяли брака между Бога Слънце и Богинята Майка в нощта преди лятното слънцестоене

3. Жертвеник – върху монолитната скала са издълбани ямички, за които се предполага, че са използвани за култови нужди. В тях (според интерпретацията) са изливани четири свещени течности – вода, вино, мляко и растително олио.

4. Трон – предполага се че мястото е заемано от Върховния жрец, откъдето той е наблюдавал дароприношенията и ритуалните игри. Издълбаната в мегалитен валун седалка в древността е стояла върху една от големите скали, но в наши дни лежи на земята – вероятно съборена при земетресение или от иманяри.

5. Менхирът с издълбана стъпка на Бога Слънце – дължината ѝ е 0,80 m., а ширината – 0,40 m. Стъпката е прецизно ориентирана по посока изток-запад.

6. Свещена площадка – монолитната скала, върху която са положени главните елементи от светилището изобразяващи различни символи застъпващи мъжкото и женското начала в природата. Върху нея са издълбани и няколко щерни с различна форма, които събират дъждовна вода, според интерпретацията необходима за извършваните тук ритуали.

7. Стъпката на Богинята Майка – е свидетелство за присъствието и закрилата на Великата богиня.

8. Плеяди – е наименованието на шест броя ямки, издълбани в скалата на ритуалната площадка. Тяхното разположение напомня много на съзвездието Плеяди. (Предположението е на Цоня Дражева, която работи приживе по тази хипотеза, която все още не е доказана.)

9. Посечен камък – е станал обект на взривяване през 1950-те години, когато мястото е било ползвано за каменоломна и не малка част от различни сектори от мащабното светилище са подложени на унищожение.

10. Апостол Таш (сърцевидният камък) – огромният мегалит се крепи само на три точки, а между тях се оформя ниша, в която може да се лежи. През нишата преминават слънчевите лъчи на 22 юни – най-дългия ден в годината, което го прави своеобразен календар. Археолозите допускат, че валчестата скала е довлечена от древните, които после изсекли и нишата под нея.

11. Слънчев часовник е разделял деня на шест отрязъка. Мегалитната композиция се състои от 6 плоски камъка, разположени в северно от Апостол Таш, като сянката му пада върху различен камък в различните части на деня.

12. Главен долмен (Свещената пещера-утроба) – е висок 12 m., а дължината му е 9 m. Съоръжението наподобява утроба и според археолозите символизира женското начало. Формата му потвърждава теориите, че светилището е ползвано за обожествяване на Великата Богиня Майка. Според интерпретацията в утробата се извършва тайнството на раждането на Хероса, който след появата си, озарен от изгрева е под арката на Апостол Таш, посрещан от множество поклонници.

13. Лабиринт – според археолозите в своеобразния лабиринт от монолити в североизточната част на светилището са изпълнявани Орфически обреди. Лабиринтът е с два изхода – ляв, свързан със сакралното начало, и десен, който се асоциира с профанното в живота. Предположението на учените е, че лабиринтът е служел за гадаене на бъдещето. За да стигнат изходите, посвещаваните трябвало да преминат през няколко различни изпитания. Едно от тях е промушване през тесен процеп, между двете половини на мегалитен валун, разцепен на две, който е запазен. Скалният процеп е с височина 6 m. и варираща ширина от около 0.30 m. Предполага се, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него.

14. Теменос (Къщата на оракула) – постройка, вероятно обитавана от жреческото съсловие, което е обслужвало светилището целогодишно – датирана от IV век сл. Хр. Предполага се че с настъпването на Християнството в Римската империя след V-VI век сл. Хр., духовният център се е преместил на север в залива Света Параскева, където е изграден християнски манастир с патрон Света Параскева


Тук Мартин е на "Трона"




Явно не сме толкова грешни след като успяхме да преминем през процепа с ширина около 30см, но това ме навежда на мисълта - това да си дебел, значи ли че си грешник? С риск да ме разкъсат, бих искала към 5кг по-грешна да дойда :)
Естествено ще трябва да предвидите ако ходите с деца, че ще поискат да се покатерят на всеки един камък затова - удобни обувки!
В тази си част имаше нещо, което малко ме разочарова. Едва ли "древните" са си играли да балансират и редят тези камъчета едно върху друго. Аз го смятам за оскверняване, както и това с монетките и оставянето на лични вещи. Кърпички и парцалчета се оставят на лековити места за изцеление на болния, а това тук ми беше като древно светилище с "езически" нововъведения от различни краища на света. Аз бих го запазила в оригинал.
Тук Марти стана сърдит, защото исках да се промуша през всяка една дупка, а той се беше притеснил че ще си остана там и го беше страх да се включи.



... до тук със сериозната част! После малко патешки муцунки и т.н. дивашки изпълнения.