Дневна с щипка тюркоаз

Неведнъж съм чувала леко подигравателни коментари от мъжката част, относно това с какви наименования жените кръщават цветовете. Пепел от рози, бежово, тюркоазено и суросинкяво са едни от най-известните представители, които от обща култура мъжете трябва да знаят. В случая, дори и да не си личи на първо четене, ще има тюркоаз или на български език - синъо.

Това е дневната на едно много мило семейство, тяхното любвеобвилно куче и огромната им цветна градина. Имаше малки корекции, затова ще покажа и двата варианта, които направих. Първоначално идеята ми беше с леко индустриални елементи. Претърпя промени, но изпълнението е максимално близко и сега да го споделя, а разбира се и да благодаря на домакините за снимките :) 

Ето и реализацията:

  

 

Малка спретната кухня

В няколко снимки един наскоро осъществен проект. Скромна,  компактна и една идея Скандинавска. 

Мотора на Батман (историята на един Ват-ман)

Има хора потайни, мълчаливи, все крият нещо и все нещичко остава недоизказано. 

Такъв е и Ват-ман. Гледаш го обикновен човек, дрънка си мирно с трамвайния звънец. Ограничил контактите на максимум и добре че са филмите за да се замислим... той всъщност може би е звезда, даже супергерой, борещ се за свобода, под прикритието на маска. 

Днес виждам само супергерои по улиците (и няколко обикновени педераси ;). Едни присвити, мълчаливи и все странящи от тълпата (поне на два метра от останалите). Замислени, но над какво?
 Аз примерно си мисля, че понякога много изкушаващо изглежда това да влезна някъде и да се провикна "ТОВА Е ОБИР", но знам ли зад коя маска ще излезне истинския Ват-ман. Има ли изобщо такива или всичко е овце за броене - за спокоен сън, подскачащи през 2 метра и отгоре! 

За мъдрости четете - Ошо, аз мисля като Гошо, защото само него дават по телевизията! 

Знам обаче, че Батман е обикновен човек с голямо сърце... и бърз мотор. Знам го защото му рисувах мотора, за да може да се повози, вятъра да избистри главата му от мисли... и да разбере, че свободата на душата е същината, дори да води към буквите след филма!

Пантофи финално издание

В детската градина един от най-дразнещите ме моменти е изборът на пантофи. Правило 1- по възможност да не се дублират с тези на друго дете за да не стават грешки.  Правило 2,3,4... да са удобни,  да не запаряват,  да са с твърда подметка и как точно да разбера че вече са му малки след като не ги виждам редовно? 

За последно тази година избирам пантофи за градината на Мартин,  че нали ще бъде ученик скоро,  но този път се позабавлявахме заедно с тях. То не са и точно пантофи,  а гуменки. С няколко цветни маркера направихме нещо,  което съм почти 100% убедена,  че няма на повторка (както казват децата покрай всички тия албуми и колекции,  които насъбрахме от хипермаркетите). Една част Мартин направи сам и това беше най-веселото. Ето как... в следващите 20-30 снимки на гумени кецове ;) Явно парите за таксата в детската са си заслужавали - оцветява без много да излиза :) Моториката - чек!