Коледа в Ню Йорк - Киноцентър

Здравейте, днес ще ви дам едно предложение за забавление, което ние си причинихме изненадващо в една много студена, вечерна разходка, малко преди Коледа. Все още има няколко дни за да се възползвате и вие от разходка из Ню Йорк, но на една ръка растояние в гр.София, из декорите на Киноцентър Бояна. Таксата за вход е 25лв на възрастен и 15лв за дете, а най-малките, и най-сладките влизат без пари.

Там за първи път през живота си карах кънки на ледена пързалка. Причиних си го заради Мартин, но мисля че стана като с яденето на шоколад -  усещаш, че това няма да е за последно! Аз бях по-добре, защото имам някакъв кратък опит със ски, но Мартин... не мисля че ще повтори, защото  неговото каране бе като комедия, в която героя се кълчи на леда във всевъзможни, неестествени пози. Всеки крак имаше собствено мнение за посоката на движение и аз доста се постарах за да не се смея много. То му личи на физиономията :) 

 

Там може да си пуснете писъмцата до дядо Коледа, ако все още не сте го направили.

Има топла храна за хапване, вино и шоколад за пийване, и бели мечки. За цените - двойни, но всичко, което оставя приятен спомен си заслужава.

Желая ви Светли Празници, много подаръци и топлина там отляво.

Коледни подаръци

Когато вълната срещне иглата и се сапунисат, но по средата спре водата - ей го резултата! 

Това, сега като го прочетох не ми звучи като за деца :)))

Все тая, те не могат да четат и без това... ха!

Идват празници, а аз явно вече съм пораснала, защото виждам само цифри да се топят. Оказа се, че не съм наследница на някоя богата фамилия (ти да видиш), а и с джуждетата на дядо К нямам никаква кръвна връзка, затова за подаръците трябваше да обърна джобовете и да ги изтръскам даже.

Лесно беше, когато детето искаше меч, лък, количка, а сега... Air Jordan 4 и Nike tech fleece... Нещо по-лимитирано нямаше ли? Tова е равносилно на смърт. Вече съм в графата на родителите, които купуват I phone за Коледа. Мъчно ми беше за тях едно време. Доживях! 

Но както каза синът ми: "Не се притеснявай мамо, той нали дядо Коледа ще ги купи?" имаше и нещо от типа "Аз знам, че вие нямате пари и няма как да сте ми купили това, затова вярвам в съществуването на дядо Коледа". 

А са де?!? То и малко смешно става. Смееш се и ревеш :)))

А аз на неговите години се радвах на чудесий като тези, които днес ще ви представя в няколко снимки. Те са дело на Мартина - Мartiti, може да я намерите и тук, която за разлика от мен е позапазила коледния си дух и го е натъпкала със сладост и много цвят. Това с техниката -иглонабиването на вълната, ще пропусна, а може и да не успея да обясня точно, че на мен все така не ми звучи като за деца :) но пък изглежда страхотно, а ако някой се интересува може да пита направо Мартина, там, при извора вървете и сапуна си носете :) (За малко да изръся пак някоя глупост) Шът!

Патиланци

 

Лято е! Време за бели?

Като една що-годе добра майка, мога да кажа, че родителите са нужни освен за да се грижат за децата си, и за да ги научат на някой трупани с години в личния им архив пакости. Аз лично съм била много добро и послушно дете. Когато брат ми беше гладен му готвех кюфтета от пясък със салатка от листа, че да не умре от глад милия и той, както може да се провери - оцеля; Редовно къпех канарчетата с вода, плюейки я през сламка. Хранех зайците, чат-пат и кокошки на бегом, че голям стрес изпитвах, когато се втурваха към житото в краката ми. Давайте ми детето ще го отгледам без проблем 😜 аз съм вряла и кипяла в отдел "грижи". Кодово име "грижовна". 

Така дойде мига, в който трябваше да науча моя Мартин, как се става истински вандал и има ли вандализма почва у нас? Вече бяхме минали през началното обучение "аз бягам бързо, когато ме гонят", с отличен(майкун златен). Тогава извадих спрейовете. Очите му се разшириха и с влажен поглед, потни ръце и слюнка напираща от устата му той попита:

-Може ли тук да пръсна, а тук може ли, или ето тук?

Късата клечка изтегли металната порта на село при баба. Първо леко плашливо се появи надпис "onyx". 

Аз нали следях под око процеса, че гарджето трябва да е на ниво и веднага го скастрих: 

- Е само това ли? Тоя "onyx" да не е някой от тия досадни геймърчета, дето гледаш в YouTube (на устата му се прокрадна една мазна усмивка)? Дай още нещо. 

Тук бе момента, в който веднага ми просветна лампичката за "пиши един...(бел.пр. к у р) и да си бегаме", но реших да го запазя за последното ниво на обучение.

 Така съвместно с Мартин, направихме първата си творба, без позволението на баба Цоцолана, но малко по-късно тя ни хвана и... здрава гърбината остана, че много доволна бе бабата припряна!

Великденско ни е!

Тази година за празника в училището на Мартин, имаше организиран Великденски базар. За съжаление късно разбрах, че най-малките няма да участват и сътворих няколко нещица, с които да се включи и той. Мартин уж щеше да помага, но си останах с надеждата. Не че се оплаквам, за мен беше удоволствие! Така че извадих всичко налично и ето какво излезе (вдъхновено от разглеждане на идеи по темата в Pinterest)... 

... от картонена саксия за разсад, хартиена сламка, коркова тапа и изрезки - тревички от хартия, залепени с пистолет за силикон.

Ощавих от декора малко...

... топче за пинг понг и изрезки от едно мекичко одеалце, имитиращи заешки ушички...

...а моркова в предишния си живот беше мартеница...

... направих два броя зайчета ровещи в сакция. Всички останали помпони-момпони, са от магазин Джъмбо - комплект за творчество.

Морков Втори - направих от коркова тапа облепена с оранжев филц, а тревистата му част - от зелена на цвят хартия.

Допълнително от едни дървени вилички и топчета за пинг понг от магазин Декатлон, останали ми от последния рожден ден на Мартин, направих тези зайчета - дрънкалки. Подходящи са за декорация набодени в саксия или поне аз така си ги представям.

Тук вече е целия Заешки хор. Поради липса на достатъчно перушина, кокошки няма да има тази година! 

 Желая ви светли празнични дни.