неделя, 31 август 2014 г.

Въртящо кресло

 Най-новия ми проект в графата "нов живот за старите мебели" е това въртящо се кресло.
Купих го с идеята да го продам след като го освежа, но Милен каза че много му харесва и е страшно удобно, затова го иска само за себе си, така че ... креслото е неговото! Е негово ама по мой вкус :)
Първоначално му бях запланувала да го рисувам с пирограф, но един ден обикаляйки из IKEA видях ето този байц за дърво - естествено в любимото ми сиво, което промени идеята.
 Купих и плат отново от там, ...като този по долу но в сив цвят. Исках да му докарам по винтидж визия (без чуждици няма как да ви го обясня по-точно, колкото и да не ми харесват ;) или на кратко - да изглежда като това на баба ти от тинейджърските години. По този повод много смешно ми стана като един ден леко подслушах разговора на две тинейджърки. Едната казваше на другата "От къде падат тия хора, че не знаят какво е "wi fi"... а после добави..."сигурно от 82 година"! Аз падам от тази година, но не мислех че е чак толкова отдавна, а да им обяснявам каквото и да било на тези момичета нямаше смисъл, освен да се подсмихна леко :) На техните години и на мен когато някой кажеше "Е той е на 25"или изобщо над 20 годишен си ми изглеждаше все едно е мноооого голям човек. Аз на 25 все още си бях така нареченото "пишлеме" и хич не съм се смятала за голяма, но както и да е тя темата е дълга, но аз нямам време да ви обяснявам, защото съм стара и явно според момичетата не ми остава много живот :))))) а и не знам нищичко за Wi Fi-то :))))))))
И в този вид си дойде креслото у дома! Щом Милен така го е харесал явно не е много претенциозен :)))) затова и мен си ме е взел :))))) точно по тази причина бях много спокойна, че както и да го нашаря все ще му хареса! Само за салама е претенциозен - иска го на тънко и си го хапва така, както аз си ям десерта след основното ядене :))) 
Той самия ми го разглоби и поправи въртящия се механизъм, защото много скърцаше - нали е от времето на баба ви :), а аз с шкурката махнах лака върху дървесината и след това с "много якия ми" нов байц за дърво, минах всички части. След около шест часа, което според опаковката е времето нужно за изсъхване на байца,  лакирах отгоре с прозрачен лак за дърво(но не с четка, а със спрей). 
След това с градинския маркуч, по стара бабина рецепта и с малко прах за пране изпрах меката част, но все избиваха някакви петна по плата, а и съхна с дни! Първо защото го бях опънала върху един стол да се суши, но откъде да знам че отгоре климатика ще си пуснат :) - изсуших го; после малко дъжд го валя - и тогава го изсуших :) ...и така след около четири дена вече можех да му шия калъфа :))))
Сега да поясня че не съм професионалист, но правя това у дома! Не е перфектно, но за мен е задоволително. Исках калъфа да се сваля (защото е бял, а у нас малкия Мартинчо такива най-обича да цапа).
Използвах детайли от стария плат, защото първо беше по здрав(е на места се беше скъсал) и второ - на тези стърчащите парчета се носеше цялата тежест и конструкция, а моя плат беше тънък, затова ших направо отгоре върху стария плат.
 Сега креслото изглежда ето така и сме го сложили в сивата ни спалня при моите родители с тенденция един ден да седи пред телевизора в хола и да се въртим гледайки филми, но това действие очаквайте някъде към "далечната" 2025 година, когато ще продължавам да се чудя кога най-накрая ще се возим на космически кораби вместо автомобили, защото според филмите от 80-те, 90-те години това вече трябваше да се е случило? 

четвъртък, 21 август 2014 г.

Зелен лимон с малко горчица - в кухнята на Ками

 Този птичи поглед е част от проекта, който направих за мама Ками и нейните големи мъже. Моите поздравления за най-малкия - да е много здрав и палав! Бъдещата и дневна с кухненски бокс в цвят горчица и още нещо, в която вече сигурно мирише на пуканки и прани бебешки дрешки. Пуканки - защото от личен опит знам, че бебешкото ако в началото мирише така :))) По приятно е от колкото звучи! После из цялата стая всичко става простор за малки дрешки (особено зимата), мирише на бебешки прах за пране и ненадейно докато сядаш на дивана се натъкваш на разни писукащи играчки със странна форма, които превземат всяко ъгълче.
Крайния вариант на проекта се получи след като разменихме няколко картинки от интернет за вдъхновения и пояснения.























В перфектния си вид по проект нещата изглеждат ето така...
 Помещението е малко (19кв.м), но тя държеше да има кухненски остров, затова направих един с размери максимално допустими за мястото, така че да не пречи или поне не много :) Там сложихме фурната и няколко чекмеджета, а на гърба му - плитки рафтове. Получи се малка спретната къщурка :)))
 Идеята ми бе да се сложат и сгъваеми маса и столове, за да има място за игра на бебето след време, както и разтегателен диван, на който да спи баба като дойде на гости, а вместо ниска масичка пред дивана - табуретка за крачетата с малък поднос върху нея. Ками искаше да се закачат разтегателните столове на стената до хладилника (там до завесата), но нямаше достатъчно място и това щеше да намали от шкафовете на кухнята, затова оставихме столовете подпрени до колоната, а над тях направихме открити рафтове. Цветните вратички са от боядисано стъкло. Под телевизора също има стъкло, но прозрачно - за декодери, рутери и разни такива.

 ... и тук сега ще споделя реалността, последния път когато я видях. Отново благодарение и на моя Милен - да си го похваля малко :) който направи кухнята с тв-модула от моя проект. Завесите Ками си ги имаше още от самото начало, a то изглеждаше така...
... след намесата на Милен (който пък за вдъхновение използва филми като Робокоп, за да знае как се прибира винтоверт в бедрото :) се получи ето това...



 Между телевизора и котлоните сложихме ето тази преграда от закалено стъкло за да не пръска от готвеното.

 Дръжките на шкафовете над телевизора направихме вкопани. Белите врати на горните шкафове са от MDF боядисан в бяло-гланц. Сивите шкафове са от ПДЧ. Първоначално идеята за дръжките беше всички врати да са с алуминиеви кант дръжки, но не бях предвидила, че тези, които избрахме (виждат се на другите снимки) не стават за вратички, които се отварят настрани, защото опират в съседната врата - та затова направихме тези вкопаните на снимката по-долу, но се получи даже по-добре от първоначалната идея.
Надявам се на домакинята да и е удобно и приятно в новата  кухня, защото на мен страшно ми харесва резултата!

сряда, 13 август 2014 г.

KARE конкурс 2014

 Тази година участвам в конкурс на любимите ми KARE. Бях направила една рамка за снимки, аналогично (или ако щете - чистото ми "китайско" копие) на техен модел с малки моливи. Мога само да кажа, че няма нещо в техния магазин, което да не е "мой тип". Това по надолу е проекта ми на тема "Мечтата на индивидуалиста" или както аз съм го нарекла "Българинът с главно "Б" в който съм се опитала да представя "парченца" от България събрани в един интериор. Или както се казва - вкарала съм малко мисъл (ама дали ми се отдава мисленето е друг въпрос) :))))) Повече за това кое, как и защо съм направила може да прочетете след картинките по-долу в описанието на проекта ми...






...Представям Ви идеен проект за жилището на Българина с главно“Б“!
Той е онзи, който на пазара търси етикет “Мade in BG”! Този в чиито хладилник има българско кисело мляко в глинени съдове или горски малини, от стоящата край пътя на някое китно родно селце баба. Той не иска да се изгуби в заливащия го с многообразие пазар. Иска да намери място, където да избяга от забързания живот в града, напомнящо му за детството и горещите лета в Българското село, на стадата животни минаващи свободно през поляните, още по изгрев слънце и на семейството, събрано по залез на масата под асмата. Човекът, който не робува на тенденциите, а индивидуалиста който иска да запази родното – Българското или поне малката останала следа от него в собствения си дом, съчетана с удобствата, които му предлага живота днес.
Проекта е моето предложение за разпределение на мебелите в едно помещение събрало в себе си кухня, трапезария и дневна – вече така традиционна комбинация за новото строителство в България. Цветовата комбинация, която съм избрала е характерна за текстила използван в българските носии, както и черги. Интересното при кухнята са дървените врати на големите шкафове от двете и страни. В едната е вграден хладилникът, а в другата миялната машина с място за съхранение. Идеята ми е на тях да бъдат пирографирани изображения на биволски глави – животно, което е било на голяма почит, като символ на трудолюбието, с което се е изкарвала прехраната на семейството.
От ляво на кухнята съм разположила шкафове със стъклени врати, които служат като библиотека на стопаните, за книги и ценни предмети. В тази зона е разположена и трапезарната маса с възможност за преместване, според броя на използващите я хора. Предложението ми там е за трикраки трапезарни столове, вдъхновени от малкото трикрако столче в старовремските къщи.
Дневната е представена от удобна мека мебел, кресло и кръгла трикрака табуретка. Освен малките помощни масички с марка KARE, съм предложила и по-голяма кръгла маса – масивен дънер, с ръчно резбовани елементи. Вдъхновена от това, че резбата и занаятите са били на почит и използвани в архитекрурата от онова време. Резбовани детайли има и като декоративен елемент на стената при кухненските шкафове, скрит зад стъклен параван. За да представя занаятите използвам и чергата под масата, плетените на една кука покривчици като картини в рамки на стената, и текстила на декоративните възглавници върху дивана. В тази зона съм предложила и ТВ модул, с изтеглящи се дървени шкафчета, отново с пирографирани детайли – глави на овен, като символ на силата и упоритостта на Българите!

Останалите проекти може да разгледате ето тук. Ако желаете може и да гласувате за този, който Ви харесва, но в никакъв случай не правя тази публикация за да ме подкрепите и гласувате точно за мен, а за да споделя идеите си и неща които ме вълнуват и харесват! Мен лично много ме дразнят такива "изнасилени" неща. Никога не съм подкрепяла принципа на гласуване, както аз го наричам "Да видим кой сега има най-много приятели във фейсбук?", по който според мен протичат повечето конкурси в БГ. Надявам се идеите ми да Ви харесат и вдъхновят. А на участващите - успех! Аз лично все още обмислям кой проект ми харесва най-много, за да гласувам? Май ще тегля клечки :)

Творци помагат на Ивалена

Update: Възглавничката с копчетата вече е собственост на Нели, за което и благодаря!
А тази с панделката на Йоана :)

Ще бъда кратка... Ивалена е дете, което се нуждае от помощ! Всеки, който иска да разбере повече за това може да посети тази страница във фейсбук https://www.facebook.com/events/734490373275269/?source=1 където творци предлагат свои работи за продан събирайки средства за нея.
За да подпомогна каузата аз предлагам за продан ето тези възглавнички на цена каквато вие предложите, като доставката им е за моя сметка! Ако желаете да ги закупите може да коментирате публикацията или да ми пишете на vania_v_dimitrova@abv.bg , парите ще бъдат дарени за лечението на Ивалена. Благодаря Ви!