понеделник, 27 февруари 2012 г.

Pay it Forward: Диляна

Следващата изненада е подаръка за Диляна от Pay it Forward. Нещата които тя прави може да разгледате в блога й тук. Аз обаче исках да я изненадам с нещо в съвсем различен стил от това, което тя майстори... нещо в мой стил :) Нарисувах й две птички кацнали на простора, но има и още...
... простора е направен от слънчеви лъчи...
... има си и щипки естествено, но тези са специални! Това са щипките на щастливите и слънчеви спомени, които са й донесли двете птички. Място на което от тук нататък да "простира" любими снимки, вещи, обеци, дори и изрезки с мечти, така нареченото табло с желания, за това какво иска да внесе в живота си и какво е получила от него... само хубавите неща, за всичко останало има кофа за боклук или едно малко място в нейната сянка!
Диляна пожелавам ти тази рамка да не ти е достатъчна за всичките хубави изживявания в живота ти! Много ти благодаря и за подаръка, който ми върна :) На останалите ще го покажа по-нататък когато го монтираме :)

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Pay it Forward: Марияна

Докато надписвах пакетите с колетите за Pay it Forward, ми стана интересно, че три от тях съдържат "Яна" като част от името. И в моето име ги има тези букви, но наобратно :)Съвпадение или не, но и за другите ще има подаръци :)))) Това е подаръка за едната от тях! Вдъхновен от нейната страст към готвенето, в която може да се уверите от блога й. Но определено не е подарък, който бих съсипала с прорезни рани от готварския ми нож :)
Дъска, но от дантела! Благодарение на новия ми пирограф.
И след като я изрисувах, я скрих зад пласт от боя.
Използвах корк за да направя от обратната страна дъска за бележки и нови рецепти. Корка също боядисах със същата боя и изрязах в подходящ размер и форма.
Използвах парчета плат и силиконов пистолет за да оформя канта на корковата част.
След това залепих готовата коркова дъска към дървената...
... и ги затиснах с няколко тежки книги за да прилепнат добре.
Това е резултата! Исках да изглежда като стара, протъркана дъска и силно се надявам да съм го постигнала :)
Ето я и през погледа на Марияна тук.

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Pay it Forward: Аddii

Pay it forward! Подаръка за Addii :)Нещо шарено...истинска лудница :) Забелязах в блога й, че тя си пада доста колоритна или поне това, което видях като цветове, в които са боядисали жилището си :) Надявам се да съм уцелила вкуса й с този подарък или поне от обаждането й разбрах, че я е зарадвал. Сега малко предистория... исках да направя за себе си такава възглавница преди време, но чак сега ми изпадна тази възможност пък какво по-хубаво от това да е подарък за някой. Мисля да направя още една за мен, защото много ми хареса :) За тази идея използвах една купчина от ципове в различни цветове, калъфка за възгланица и една възглавничка.
Идеята ми беше да направя нещо като дъга или усещането за дъга чрез преливането на цветовете на циповете. Първо ги подредих в поредността която исках...
...след това тъй като исках изчистен сив плат, но не намерих такъв си купих една калъфка за възглавница от IKEA. Разших я и използвах плата за новата калъфка.
След това започна трудната част докато подредя и тропосам циповете на местата, където исках да бъдат и в последователността за получаване на цветовете от дъгата.
Получи се това откъм лицевата част...
...и това отвътре на калъфката. Малко кривичко :) Никога не съм била перфектна в шиенето!
Остана да затворя всички отвори на калъфката.
И накрая имах тази шарена възгавница-дъга с ципове!
Всички ципове се отварят, но само един от тях може да измъкне възглавницата от калъфа. Идеално е ако си криете парите вътре и искате да изнервите някой крадец докато се опитва да уцели въпросния цип :) Може и да се откаже накрая, но все още ще може да вземе възглавничката със себе си, затова може да я напълните с влакови траверси за да не може да я премести от дивана ви :))) И сега се сетих за един от любимите вицове на моя Милен: "Никога не правете забележка на рускиня, носеща влакова траверса!" както и за този "Полицията влезла в дома на едно ромско семейство в опит да разкрие кражба. Там те виждат една влакова релса и питат майката: -Какво прави тази релса в дома ви? А тя отговаря: -Еми те децата си игаеха и я довлекоха. Полицаят учудено: -Как така? Тя тежи два тона! Тогава жената отговорила: -Еми деца,... ходи им обяснявай колко са два тона!" Ето я възглавничката през погледа и на Аddii тук.

петък, 17 февруари 2012 г.

Pay it Forward: Lenival gift

Този подарък от "Pay it forward" е за Lenival. Сега ви представям историята на неговия живот...на подаръка де и малко странични глупости докато я разказвам :) Отново е зима и режем дърва за камината, защото колкото и да обичам сняг, тези седмици на снеговалеж ми дойдоха в повече, но каквото повикало такова се обадило. Преди време си мечтаех за сняг, а сега мрънкам :) Женски работи! И обратно към историята за живота... изникна ми едно подходящо дърво за Лени :) така ми проговори... чак крещеше, че то е дървото и скандираше "Лени Лени Лени", почти като на концерта му. Честно да си призная незнайно защо, бях най-силно вдъхновена при създаването на нейния подарък, а и от него ме болеше най-силно, но за това по натам в историята. При всеки един, на който трябваше да измисля подарък, се опитвах да направя нещо, което да бъде специялно само за този човек и някак да му въздейства. Трудно е да опознаеш някой само от снимки в блога му и тук там малко текст. Някой дори нямаха блог... как да ги разгадая тогава? Да им изпратя пари освен? Всички ги обичат, затова може да са универсалния подарък! За Лени имах чувството, че съм я срещала някъде (или не), но както и да е не знам дали съм разбрала нещо от интернет за нея, освен че и тя се е срещала с трудните моменти. Исках да й дам малко светлина от моята и утеха в тежките дни или нещо, което не може да счупи от главата си :)
Трудно беше, защото дървото беше мокро, а нямах желание да го чакам да изсъхне. Използвах едно малко джобно ножче, което ми подари Милен преди време, за да махна кората от дървото. Много е добро това ножче, но ръцете ми не бяха толкова добри :) Излязоха ми мазол в мазола от натискане и загубих за около седмица чувствителността на палците си, както и част от пръстовите ми отпечатъци :))) Оживях! То такова зло не мре лесно!
Срещнахме голями трудности с пробиването на отворите или по-точно Милен ги срещна аз само ги видях, но благодарение на кита за дърво, замазах положението.
Основната идея ми изкочи пред очите от един блог, в който има участие Lenival. Един много мотивиращ текст. Изкопирах го наопаки върху оризова хартия, за да го пренеса върху дървото на Лени.
Виждате ли ми палците? Горката аз :))))
А това навън е гледката от моята стая при родителите ми... продължаваше да вали сняг и така още една седмица валя и после Емо Чолаков от прогнозата за времето каза, че отново ще вали цяла седмица и ще ни е студено, и да си пазим саксиите на балкона, защото освен всичко ще има и вятър. Разкош! То пък кой ли има саксии с цветя навън по зимно време?
И така пренесох си текста върху трупчето.
Сега да ви запозная с г-н Пирограф. Нов ми е и го срещам за първи път, затова се надявам Лени да ми прости за дефектите по дървото й, но трябваше на нещо да се науча как да го използвам :)Пък и така когато стана известна един ден след смърта ми, нали знаете... това ще се продава скъпо, защото е първата ми творба с пирограф и тогава ще ме наградят с много грамоти и медали! Трябва да почакам само един живот разстояние.
Така надписах и двете пънчета, които ако все още не сте разбрали са свещници, нали трябва да й стоплят душата! Нацепени и надписани с любов и малко поносима болка!
И накрая да приключа с нещо, което е любимо и на мен... един малък поздрав :) Дано ти е харесало Лени!