За много години! Нека тази бъде Годината с главно "Г" откъм светлата страна!
А относно заглавието на публикацията, кръщелник бе моя Мартин, но иначе казано ще ви покажа какви кукли направихме с него, от стари чорапки и ориз, който така и не успя да стигне до тавата.
Естествено започнахме с разсипването на ориз извън чорапа. Трябва хубаво да се натъпче!
После с малко прежда превързахме на две места за да получим формата на снежен човек (и тази година не доживяхме за истински). От преждата направихме и косата на куклата...
Завързахме косичката отгоре, а остатъка от чорапа прегънахме за да получим нещо като шапка.
Остана най-интересната част - да придадем някаква сладка физиономия на чорапено-оризовата ни кукла.
Тези декорации - очи, помпони и т.н бях купила от магазин "Джъмбо" преди време.
Стана истинска кифла - Дода :) Но си има и гадже - Додо.
Време за селфи... направете патешки муцунки (може и маймунски задник ;) кой каквото си има. ЩРАК!
Додо направихме преди няколко седмици, когато Мартин все още беще хоум-офис училище. От там дойде и идеята за Дода - неговата спътница в оризовите пасбища! Защото човек е сам единствено за тоалетната, но и там не винаги :) А и явно сред малките порастващи, това с гаджетата е нещо много важно. За Нова година пускахме хартиени фенери с желания (отново от Джъмбо - фенерите, а желанията от нас) и доста се позабавлявах на исканията на едно от децата в групичката, а именно за гадже - да е синеок, силен, висок и строен, секси като нея и т.н.,... и да не е циганин, което доста ме разсмя, но знае ли се? А моя Марто пак иска Lego, което ме успокои засега :)
На Дода завързахме и шалче. Забравих да спомена, че всичко помпонесто залепих с пистолет за топъл силикон.
И ей ги на върху бордовете.
Малко цунки :)
Дано са ви харесали.
