сряда, 30 май 2018 г.

Проект "Куцият кон" 3 част - Финалът

 Това е първия, но със сигурност не и последния проект свързан с автомобил който правя. Нарекох го "Куцият кон", защото успехът му е с много голяма въпросителна! Само аз си знам, през колко препятствия трябваше да премина за да стане реалност. Само аз си знам какво, голямо удоволствие ми донесе резултата! Изрисуван е лично от мен използвайки маркери. Нещо, което все още усъвършенствам и не ми е известно да е правено досега в България. Надявам се да се хареса и един ден да не бъде просто хоби. Желанието ми беше да направя нов вид тунинг на автомобил - нещо като татуировка върху автомобил, което да го превърне в уникат, напълно различен от традиционната представа. Хората с татуировки ще ме разберат, но в случая друг със сигурност няма да има същата, защото дори и да искам няма как да я повторя напълно еднаква. Пък търся и неподражаемост все пак. Основните елементи разработих предварително на Photoshop, но по-голямата част от "татуировката" е freehand рисунка - както съм го усетила в момента. Не съм използвала шаблони, а рисувах гледайки от картинка. Ще ме направи много щастлива ако намеря съюзници за разрастване на тази идея в нещо по-мащабно! Надявам се с цялото си същество да ги намеря на предстоящия BMW Фестивал на 09 и 10.06.2018 в гр.Пловдив (Пловдивски панаир). Чакам ви! Аз съм там и двата дни, а колата няма как да не забележите - търсите нещо в цвят "казан" из тълпата или кола със стикери с надпис "CKNO" - това мисля, че е ясно защо :) 















вторник, 22 май 2018 г.

Куцият кон - втора част

Историята с Кончето продължава!
Беше подкован с нови болтове за джанти, с формата на шип, които направих по поръчка при стругар. След това ги боядисах в черно.
Направихме няколко теста докато се получи, защото все пак трябваше да мога да ги свалям, но и да не са прекалено лесни за кражба.


Поръчах на кончето и нови секретни болтове. Затова един изглежда различно, но обмислям да му направя връхче.
След джантите... нов скоростен лост. И да си призная, той ми е любимото нещо в тази кола.
Поръчах си през Интернет метален бокс. Опитах се да го направя с готови елементи, но не ми се получи, затова отново всичко по поръчка при стругар, цветна заварка, кит за алуминии, шлайфане, боя и те така!



 Вратата пък имаше леки липси.

Не успях да намеря нова кора със същата тапицерия, затова си купих течна гума (от Метро за около 20лв).
Беше прозрачна. Импровизирах и с черна текстилна боя я оцветих.
Не се получи перфектно, но пак е по-добре от това да има дупка.
Второто ми по "любимост" в тази кола са обеците и! Дам... истински са, но с малко, необичайно приложение.

Използвах също боя за текстил, на спрей, за да освежа цвета на задната кора, тази на багажника.
 Освежих също и предната емблема...

Една вечер, когато се прибрах след работа, видях че някой "доброжелател" ми е откраднал емблемата на багажника. Убедена съм, че постепенно кожата на ръцете му изсъхва... до кокал! Убедена съм и че не е прав, че и леля му не е права, и сестра му, и майка му - не е права! Схванахте... това е от един виц! Но... купих си нова.
Фаровете - перфо-фолио, от това, което слагат на брандираните автобуси, но се вижда през него. Първо обаче искаше мнооого търкане на фаровете...
... за свалянето им - помощ от приятел, защото трябваше да махна цялата предна броня.
Тествах много интересни методи, които видях в Интернет :)
 И когато ми се получи задоволително чисто, беше ред да опитам с фолиото. 
 Красота :)


 Всичко обаче се върти около основната ми идея - да рисувам с маркери върху тази кола. Една от най-големите ми щуротии, но засега само ще ви подразня със следващата снимка.
Следва продължение...

сряда, 2 май 2018 г.

Проект "Куцият Кон"

 Ще бъде една дълга история...
Надявам се с добър край!
Не ви споделих, но след няколко шамара от живота, тотално съм за жълта книжка и абонаментна карта за четвърти километър. И даже ми харесва! Вярвам само в едно, че въпреки какво ти говорят хората (дори и най-близките) - правиш това, което чувстваш с цялото си сърце, ако ще всичко да се срине след това! 
Така се зароди този проект. Кръстих го "Куцият Кон". Името е вдъхновено от реакцията на един приятел, когато му казах че съм купила точно този модел кола. Хареса ми повече от  другото предложение -" the Компот". 
Тук нашите ще ме убият(защото не съм им казала, а и съм на 35години... мамо), но след като не намерих друг начин, и след като никой не повярва в идеята ми - изтеглих кредит и купих кола, върху която да направя всичко това, за което ме сърбяха жестоко ръцете от известно време. Идеята ми е да я продам след като я завърша, естествено с някаква минимална печалба само за да се завърти колелото. Или поредния шамар от живота! Едно е сигурно - ще се мре, някога затова взимам и правя колкото и каквото мога. А и ... не разбирам много от коли :)))) 

Кончето в самото начало...






 Първото беше да имам концепция и да не действам хаотично, блъскайки го с всичко което се предлага на пазара. Определих си бюджет, които да изхарча по тази кола. Записвам си всичко каквото съм сменила - филтри, масла, ремъци, аксесоари и т.н. Първото бе да поръчам фолио за интериорната част. Залепих го сама. Изгледах много клипчета в интернет със съвети как се прави, как да си сваля лайстните... използвах пистолет за горещ въздух за облите детайли. Фолиото купих от carbon.bg - драскана черна стомана.
Преди фолиото:
 Със фолиото:
 Разглобих всички лайстни използвайки вилица облепена с хартиено тиксо за да не надраскам повърхността... счупих само една щипка :)


Резултатът - черна лошотия. Страшно ми хареса.


Дойде ред на джантите...
Беше забавно! Резултатът бе, че направих и мускули сваляйки и качвайки джантите(18-ки) с гумите по няколко пъти, защото нямаме вече гараж и ... благодаря за приятелите с гаражи, скара и бира! Момичета от бирата също не растът гърди :)

Купих си водна шкурка 600 и 1200. Гледах много клипчета отново, слушах много съвети от мъже. Поради липса на пистолет за боядисване си поръчах боя (разбирайте цвят по рецепта, малко HONDA + щипка SUZUKI, дето го няма на щанда в магазина), която ми напълниха във флакони - заминаха четири флакона за всичките джанти. Цвета го кръстих "казан за ракия"...ей след малко ще ме разберете защо?

 И тук вече върху мръсницата...
 Мнозина ме разубеждаваха, когато видяха боята на флакона, но върху джантите имаше масово одобрение, въпреки че бе нестандартна комбинация. Щях почти да пикна от кеф :)

 А това отдолу са болтовете за джантите. Поръчах ги при един стругар... само за да вметна какво ще се случва в следващата ми публикация. Пикането ще продължи :)))