Дълго се чудих в коя графа да вкарам тази публикация? Дали в IDEAS или HOUSE CRASH? Да разкажа първо малко предистория ... не помня какво точно правех аз в този момент, но чух откъм терасата едно "ОПА"! Отидох да видя какво се случва, защото изведнъж стана по-тихо и от църква :)
Милен се смее насреща:
- Седя си аз и си пуша, и само го погледнах и то се счупи! :)))
Тогава той ми посочи към облегалката на едно от столчетата ни на терасата. Понеже беше с пластмасови ламели на седалката и облегалката, една от тях се бе счупила докато сядал на стола. В интерес на истината от постоянното излагане на слънце имаше доста пукнатини на някой от ламелите и беше въпрос на време да дойде момента, когато ще се счупят. Друго си е обаче да го обвинявам, че е дебел и затова се е счупило столчето, но той продължава да твърди, че го е счупил с поглед :)))) Затова избрах "HOUSE CRASH", щом има нещо свързано с разруха :)
Така се наложи да поправяме столчетата. Или по-точно "който го е счупил да си го оправя" :)))
И така Милен изпочупи всички останали ламели, за да ги заменим с нови, но този път от дърво.
Купихме си дъски с размери възможно най-близки до тези на старите ламели и Милен ги наряза на същата дължина,... или не точно но става :)
След това проби и отвори за болтовете с които да ги монтираме обратно към металната част на стола.
Тогава се включих и аз с лакирането на дъските, които той преди това беше обработил с шкурка.
Но и металната част имаше нужда от освежаване, затова с една шкурка изчистих ръждата и използвах грунд за метал на тези места, за да не се появи ръжда отново. След това ги боядисах, но в различни цветове, защото нямах достатъчно боя.
Едното в син, а другото в розов цвят.
И ето какво се получи, но имаме и проблем... Милен не иска да седи на розовото столче и не знам защо? :)))
Когато се чупи масата ще поправяме и нея, но се надявам да издържи повече, а ако я направя розова ще си я ползвам само аз :)
сряда, 7 септември 2011 г.
петък, 2 септември 2011 г.
щип - стик
Тези дни Мартина имаше рожден ден и тъй като на хубавите хора се случват хубави неща, нямаше как да не измисля нещо специално за нея. Мислих почти цял месец преди това, но идеята ми дойде последните няколко дни. Задължително трябваше да е handmade подарък!
За целта - различни цветове бои; дървени пръчки, от скъсан хамак; дървени щипки за дрехи; метални халки отново от хамака, кафе и разни други дреболии.
Съществената част от идеята бяха щипките. Събрах прането от простора и ги разглобих като за начало ... простора няма да е същия без тях, но ги замених с няколко стотици, чисто нови, техни китайски събратя за цяло левче (0,50евро).
... след това ги боядисах. Колкото по-цветно толкова по-цветно!
Дървената част от хамака, изшкурих и лакирах с лак за дърво.
Знам че ще се чудите "А с кафето какво ще прави?", затова да уточня, че задължително условие за да върви работата е да има и кафе за пиене :) с колкото повече пяна и екстри, толкова по-добре! А чашата ми е любима! Подарих я преди време на майка ми, защото да ви се оплача, тя има чисто нови сервизи, но продължава да си ги държи в шкафа и да използва една(а даже и две) счупени чаши с оправданието че са й много удобни. Важно е да има и храна за очите.
Освен щипките боядисах и халките от хамака, защото имаха ръжда, а и нужда. След което с една от тях и малко конопено въже направих кука за моето творение с която да го окачам на стената.
Предварително подредих щипките на местата на който исках да стоят...
... и отново с конопеното въже(вместо първоначалната идея с ластици), завързах щипката, промушвайки го в металната част на щипката и през отворите на пръчката от хамака. Откъм гърба използвах малка цилиндрична клечка, за да завържа конопа някак, за да не ми изпадат щипките.
Използвах и лепило (поради липса на силикон) за да заздравя местата на възлите откъм гърба.
И сега да ви покажа целта на цялото упражнение...
... вдъхновено е от това, че Мартина прави обеци и трябва някъде да ги закача, не й достигат ушите, а и защото госпожица Пиг е ангажирана в една банка и няма кой да помогне. Идеята ми беше за закачане на обеци, но новия щип-стик определено е подходящ и за други неща. Може да ми викате "лелята на щип-стика" :))))
За целта - различни цветове бои; дървени пръчки, от скъсан хамак; дървени щипки за дрехи; метални халки отново от хамака, кафе и разни други дреболии.
Съществената част от идеята бяха щипките. Събрах прането от простора и ги разглобих като за начало ... простора няма да е същия без тях, но ги замених с няколко стотици, чисто нови, техни китайски събратя за цяло левче (0,50евро).
... след това ги боядисах. Колкото по-цветно толкова по-цветно!
Дървената част от хамака, изшкурих и лакирах с лак за дърво.
Знам че ще се чудите "А с кафето какво ще прави?", затова да уточня, че задължително условие за да върви работата е да има и кафе за пиене :) с колкото повече пяна и екстри, толкова по-добре! А чашата ми е любима! Подарих я преди време на майка ми, защото да ви се оплача, тя има чисто нови сервизи, но продължава да си ги държи в шкафа и да използва една(а даже и две) счупени чаши с оправданието че са й много удобни. Важно е да има и храна за очите.
Освен щипките боядисах и халките от хамака, защото имаха ръжда, а и нужда. След което с една от тях и малко конопено въже направих кука за моето творение с която да го окачам на стената.
Предварително подредих щипките на местата на който исках да стоят...
... и отново с конопеното въже(вместо първоначалната идея с ластици), завързах щипката, промушвайки го в металната част на щипката и през отворите на пръчката от хамака. Откъм гърба използвах малка цилиндрична клечка, за да завържа конопа някак, за да не ми изпадат щипките.
Използвах и лепило (поради липса на силикон) за да заздравя местата на възлите откъм гърба.
И сега да ви покажа целта на цялото упражнение...
... вдъхновено е от това, че Мартина прави обеци и трябва някъде да ги закача, не й достигат ушите, а и защото госпожица Пиг е ангажирана в една банка и няма кой да помогне. Идеята ми беше за закачане на обеци, но новия щип-стик определено е подходящ и за други неща. Може да ми викате "лелята на щип-стика" :))))
понеделник, 29 август 2011 г.
искам още
След дългата отпуска отново дойде време да се завърна в реалността... сега очаквам на гости великата след-отпускарска депресия! Да, чух по новините за нея, мотаела се наоколо тези дни :))) а те репортерите не пропускат да споделят ако има нещо "хубаво" към черната статистика. Какъв по добър лек за депресия от това да пиша за нещо наистина приятно... за себе си :))) Ама и съм скромна веее!
Та тази година реших да използвам всичките си дни на "платен" отпуск наведнъж с желанието да си почина от всичко, и то наистина ефективно. Да си призная дните отминаха доста бързо и въобще не ми остана време за почивка. Като спомена и любимото ми лятно грипче, което не ме пропусна и тази година, сериозно вече не знам как да му се скрия... то не бяха витамини, плодове и зеленчуци, но уви, всяка година едно и също! Искам (за грипа няма да споделям повече защото не е за пред хора) да споделя няколко от моментите в които бях в съзнание и които наистина много ме зарадваха и впечатлиха.
Първо беше Варна... много ми е любим този град определено бих живяла там и нито грипа, нито ужасните звуци на гларусите биха ме спрели. Там на пристанището беше акостирал един мексикански, военен кораб, който сега използвали само за учения и атракция. Беше наистина забележителен, еее почти колкото моята яхта, дето си купих миналата година със спестените ми от закуски пари :) Дори имаше и танцова забава изпълнявана от персонала и моряците на кораба.
Не може да пропусна да снимам вълните...
... и някое друго пиле :)
Отпуската всъщност започна с рожден ден и гостуване на гара Лакатник (близо до гр.Своге), естествено с много ядене, пиене и забавления, и басейн, и кеф на буци! Гледките са наистина забележителни ... и ако не сте ходили там ... това е едно от местата, което трябва да видите преди да умрете! Ако не умрете и тогава, те хората там имат доста алкохол и ще ви довършат :)))
Следващото забележително нещо беше поканата да гостувам в един блог насочен към повторната употреба и рециклирането за доброто на Земята. Както казва авторката Мая (като пчеличката) ... Рециклирайте! Творете! Създавайте! Затова ще споделя връзка към нейния блог, който се надявам да ви даде нови идеи за оползотворяване на това, което обикновено изхвърляте, а и за да видите това, което тя написа за мен в категорията "Майстор Сръчко" ... или казано по друг начин, ако не бях толкова скромна и възпитана ... отново ще си говорим за мен тук :)))
Имам да споделя и няколко нови идеи и проекти, с които се забавлявах през отпуската, но за тях скоро ... след рекламите!
И накрая след малко работа, ремонти и забавления, дори успях и хванах луната... и то с голи ръце :)
Искам още... но без грипа!
Та тази година реших да използвам всичките си дни на "платен" отпуск наведнъж с желанието да си почина от всичко, и то наистина ефективно. Да си призная дните отминаха доста бързо и въобще не ми остана време за почивка. Като спомена и любимото ми лятно грипче, което не ме пропусна и тази година, сериозно вече не знам как да му се скрия... то не бяха витамини, плодове и зеленчуци, но уви, всяка година едно и също! Искам (за грипа няма да споделям повече защото не е за пред хора) да споделя няколко от моментите в които бях в съзнание и които наистина много ме зарадваха и впечатлиха.
Първо беше Варна... много ми е любим този град определено бих живяла там и нито грипа, нито ужасните звуци на гларусите биха ме спрели. Там на пристанището беше акостирал един мексикански, военен кораб, който сега използвали само за учения и атракция. Беше наистина забележителен, еее почти колкото моята яхта, дето си купих миналата година със спестените ми от закуски пари :) Дори имаше и танцова забава изпълнявана от персонала и моряците на кораба.
Не може да пропусна да снимам вълните...
... и някое друго пиле :)
Отпуската всъщност започна с рожден ден и гостуване на гара Лакатник (близо до гр.Своге), естествено с много ядене, пиене и забавления, и басейн, и кеф на буци! Гледките са наистина забележителни ... и ако не сте ходили там ... това е едно от местата, което трябва да видите преди да умрете! Ако не умрете и тогава, те хората там имат доста алкохол и ще ви довършат :)))
Следващото забележително нещо беше поканата да гостувам в един блог насочен към повторната употреба и рециклирането за доброто на Земята. Както казва авторката Мая (като пчеличката) ... Рециклирайте! Творете! Създавайте! Затова ще споделя връзка към нейния блог, който се надявам да ви даде нови идеи за оползотворяване на това, което обикновено изхвърляте, а и за да видите това, което тя написа за мен в категорията "Майстор Сръчко" ... или казано по друг начин, ако не бях толкова скромна и възпитана ... отново ще си говорим за мен тук :)))
Имам да споделя и няколко нови идеи и проекти, с които се забавлявах през отпуската, но за тях скоро ... след рекламите!
И накрая след малко работа, ремонти и забавления, дори успях и хванах луната... и то с голи ръце :)
Искам още... но без грипа!
Етикети:
ABOUT ME MY MOO,
HOME
Абонамент за:
Публикации (Atom)




















































