понеделник, 6 януари 2014 г.

Като нея друга няма - възглавничката!

Като нищо след време ще ми казват "Ваня, коя Ваня?...Абе Ваня-възглавницата :)...Аааа тази ли Ваня?" Имам няколко нови попълнения!
Първата възглавничка я направих с две парчета плат, като горното го набрах леко.
 Заших ги едно към друго, след което направих калъфката без цип, на принципа като калъфите за възглавници на спалното белъо.

 Заших и една черна панделка с идеята сякаш тя е нагънала плата (като завеса).

 Втората възглавничка направих по същия начин, само че с червени панделки и копчета.
 Да издам една тайна, копчетата ги сложих за да прикрия получило се несъвършенство. Червените панделки ми се получиха много хлабави и за да не висят така неприятно ги заших на места с малки копченца в черно и червено. От дефекта - ефект! Но така много повече ми хареса.

 И последната възглавница, както каза майка ми - "булчинската", я направих с нагънат шифон за основа на една група цветя, които направих от лентички плат прогорени на свещ за да не се разплитат.

 Цветята направих зашивайки лентите плат като спирала (или нещо подобно на черупка на охлюв).От различните дебелини ленти, ми се получиха различни по големина цветя. 


От всяка направих само по една бройка, както казах "като нея друга няма". Надявам се да са ви харесали :)

събота, 4 януари 2014 г.

Честита Нова Година 2014

 Честита Нова Година от нашата дружина!
 След като вече нямаме нужда от венец за Коледа използвах снимките от него за да си направя магнити за хладилника с тях. Имах няколко ненужни магнита, които така или иначе щях да изхвърля, един рекламен и един календар с магнит за изминалата година. Затова ги използвах като залепих наши снимки на лицевата им част.
Изрязах си снимките по размера на магнитите.

 Залепих ги със сухо лепило, като преди това олющих картинките от магнитите за да махна гланцираното покритие, че да ми се залепят по-добре снимките.
 И сега си имаме малко щастливи спомени по хладилника, за да ни подсещат да се усмихваме!

Много усмивки и на вас, а сега да видим какви приключения ще ни донесе тази година :)

понеделник, 23 декември 2013 г.

Коледни украшения

 Както се споменаваше в една реклама, по Коледа трябва да внесем нещо ново в дома. Аз си направих украса от шишарки, снимки и снежинки.
При всяка разходка с Мартин навън се връщахме с по някоя шишарка и така докато събрахме достатъчно за украса.
 Навързах шишарките на конци и ги боядисах с червена и черна спрей-боя.
След това с пистолета за силикон и малко блясък си разкрасих шишарките.

 Черните навързах с конец и ги накичих по елхата, а червените наредих като декорация в една купа с камъчета и свещички.

Тази година промених малко и Коледния ни венец, като го украсих с някой от любимите ми снимки. Закачих ги с помощта на няколко малки щипки.

 Уших и една нова калъфка за възглавничките на дивана. Върху плата нарисувах няколко снежинки с маркер за текстил, който се фиксира върху текстила когато се изглади с ютия.
Тази година ще си празнуваме у дома с Мартин и Милен, което ще рече, че за първи път сам сама ще се опитам да направя питка с паричка, а както неведнъж съм споменавала не съм много добра в кухнята, но каквото и да се получи ще си го изядем :) Ще видим кой ще бъде късметлията с паричката?
Желая ви Весели празници и много щастие! А ето и пожеланието на Мартин за вас :))))) ...
0,ьс00000002 гх20жзчсз0
Който разбрал, разбрал!

четвъртък, 19 декември 2013 г.

Рамки за снимки

След обзелото ме вдъхновение с което да запълня магазинчето си в 10fingers направих две рамки за снимки. Още преди да дойде суматохата из магазините за празниците аз отидох да купя малко подаръци за децата в нашето семейство от магазин Джъмбо. Там видях тези дървени кубчета, нещо подобно на тези с който лепих по часовника ни в кухнята. Ако ги бях видяла по-рано нямаше да мъча Милен да ми ги реже. Нямах идея какво ще правя с тях, но знаех че рано или късно все нещо ще измисля. И ето вече ми светна лампичката над главата. Използвах ги при едната рамка за снимки.
 Но за да е са по-интересно и Коледно ги изрисувах с пирографа на малки снежинки.

После с пистолета за силикон ги налепих върху рамката.

След това с малко бял латекс ги направих по-светли, защото жълтеникавото в дървесината лекичко ме дразни :) И ето ми я първата рамка...

За втората насъбрах малко коркови тапи от вино за да ги налепя отгоре. Да уточня че аз вино не пия, но познавам някой дето пият :))))
 С макетното ножче нарязах тапите на филийки.
И ето я рамката за любителите на вино... и не само!

Ако са ви харесали може да си ги купите ето от тук и тук, защото отиват право в магазина :)

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Креслото на Алиса в Страната на чудесата

 Събудих се един ден с нова идея. Нали постоянно нещо сътворявам и затова ще превърна хобито си в малък бизнес! От днес нататък някой от нещата, които правя ще продавам. Може ако ме поканят в Big Brother да ме пишат като бизнесдама :) После ще насъбера купища пари, ще дръпна кредит и малка евро-субсидия и ще си отворя цех с работливи пчелички-реставраторки, с които ще преобразяваме старите вещи на хората :))) Не се взимам на сериозно, но ще съм най-щастливия човек на света ако някой си купи нещо! И първото "нещо" е това кресло...
 ... което не успях да снимам сглобено, защото Милен ме изпревари и докато взема фотоапарата вече го беше разглобил.
 С шкурката свалих лака от дървените подлакътници.
 А за да не мирише дамаската на стара баба (шегувам се, не миришеше :) я изпрах... един вид. Използвах спрей с който Милен си чисти седалките в колата - върши чудна работа, но не и при мъхести материи. Там си трябва много търкане!
 Много е сложно... разклащате хубаво флакона и пръскате. Изцапаното излиза с пяната след коeто с едно сухо парцалче се избърсва. И като замириса на чист планински въздух, ходих до ауспуха на колата да подишам, че ми стана лошо :))))
После боядисах подлакътниците в червено. Естествено имаше и малко нерви, защото опропастих боята на няколко места.
 И дойде най-трудната част с ушиването на калъфа за седалката и облегалката. Всичко беше наред, докато не стигнах до тези уши на облегалката (мама каза че прилича на слонче с тях). Много зор видях!

 Първо направих малко тропоски, после уших което можах на шевната машина, но по-голямата част я ших на ръка. С тапицерски кламери хванах дамаската към стола.

 Милен ми монтира обратно вече сухите подлакътници. Заших изцяло на ръка парчето на гърба и с кламери затворих дъното отдолу на креслото.
И след две червени копчета за разкош, хей го на готовото кресло! Стори ми се много подходящо като стил за малката Алиса и затова го кръстих "креслото на Алиса в Страната на чудесата". Най-вероятно би седяла на него докато пие чай  :)



Естествено че си имам и малък, сладък манекен :) ...тере Мартин позьора  :))))
 На мама клечото веднага забеляза копчетата и почна да чопка там!
 И после с малко магьосническо заклинание (защото ги владее; най-много му се отдава манипулирането) и няколко ръкомахания с вълшебната невидима пръчица...
 ... малкия Мартинчо изчезна яко дим!
Надявам се че ви е харесало,! Може да го пожелаете ето от тук. Надявам се скоро да имам няколко нови  артикула в моето магазинче в 10fingers.bg  дотогава разгледайте и останалите неща там, защото е пълно с чудесиики!