Дода и Додо и даба даба буу - кукли от ориз

За много години! Нека тази бъде Годината с главно "Г" откъм светлата страна!

А относно заглавието на публикацията, кръщелник бе моя Мартин, но иначе казано ще ви покажа какви кукли направихме с него, от стари чорапки и ориз, който така и не успя да стигне до тавата.

Естествено започнахме с разсипването на ориз извън чорапа. Трябва хубаво да се натъпче!

После с малко прежда превързахме на две места за да получим формата на снежен човек (и тази година не доживяхме за истински). От преждата направихме и косата на куклата...

Завързахме косичката отгоре, а остатъка от чорапа прегънахме за да получим нещо като шапка.

Остана най-интересната част - да придадем някаква сладка физиономия на чорапено-оризовата ни кукла.

Тези декорации - очи, помпони и т.н бях купила от магазин "Джъмбо" преди време.

Стана истинска кифла - Дода :) Но си има и гадже - Додо. 

Време за селфи... направете патешки муцунки (може и маймунски задник ;) кой каквото си има. ЩРАК!

Додо направихме преди няколко седмици, когато Мартин все още беще хоум-офис училище. От там дойде и идеята за Дода - неговата спътница в оризовите пасбища! Защото човек е сам единствено за тоалетната, но и там не винаги :) А и явно сред малките порастващи, това с гаджетата е нещо много важно. За Нова година пускахме хартиени фенери с желания (отново от Джъмбо - фенерите, а желанията от нас) и доста се позабавлявах на исканията на едно от децата в групичката, а именно за гадже - да е синеок, силен, висок и строен, секси като нея и т.н.,... и  да не е циганин, което доста ме разсмя, но знае ли се? А моя Марто пак иска Lego, което ме успокои засега :)

На Дода завързахме и шалче. Забравих да спомена, че всичко помпонесто залепих с пистолет за топъл силикон.

И ей ги на върху бордовете.

Малко цунки :)

Дано са ви харесали.

Дневна с щипка тюркоаз

Неведнъж съм чувала леко подигравателни коментари от мъжката част, относно това с какви наименования жените кръщават цветовете. Пепел от рози, бежово, тюркоазено и суросинкяво са едни от най-известните представители, които от обща култура мъжете трябва да знаят. В случая, дори и да не си личи на първо четене, ще има тюркоаз или на български език - синъо.

Това е дневната на едно много мило семейство, тяхното любвеобвилно куче и огромната им цветна градина. Имаше малки корекции, затова ще покажа и двата варианта, които направих. Първоначално идеята ми беше с леко индустриални елементи. Претърпя промени, но изпълнението е максимално близко и сега да го споделя, а разбира се и да благодаря на домакините за снимките :) 

Ето и реализацията:

  

 

Малка спретната кухня

В няколко снимки един наскоро осъществен проект. Скромна,  компактна и една идея Скандинавска. 

Мотора на Батман (историята на един Ват-ман)

Има хора потайни, мълчаливи, все крият нещо и все нещичко остава недоизказано. 

Такъв е и Ват-ман. Гледаш го обикновен човек, дрънка си мирно с трамвайния звънец. Ограничил контактите на максимум и добре че са филмите за да се замислим... той всъщност може би е звезда, даже супергерой, борещ се за свобода, под прикритието на маска. 

Днес виждам само супергерои по улиците (и няколко обикновени педераси ;). Едни присвити, мълчаливи и все странящи от тълпата (поне на два метра от останалите). Замислени, но над какво?
 Аз примерно си мисля, че понякога много изкушаващо изглежда това да влезна някъде и да се провикна "ТОВА Е ОБИР", но знам ли зад коя маска ще излезне истинския Ват-ман. Има ли изобщо такива или всичко е овце за броене - за спокоен сън, подскачащи през 2 метра и отгоре! 

За мъдрости четете - Ошо, аз мисля като Гошо, защото само него дават по телевизията! 

Знам обаче, че Батман е обикновен човек с голямо сърце... и бърз мотор. Знам го защото му рисувах мотора, за да може да се повози, вятъра да избистри главата му от мисли... и да разбере, че свободата на душата е същината, дори да води към буквите след филма!