неделя, 3 декември 2023 г.

Паднали ангели


  
  Има едни  хора, наричам ги "паднали ангели", с труден живот, но златни сърца, които са родени да помагат, защото само така могат да се почувстват облекчени от собствената си болка, с надежда някой да предаде нататък. Трябва да има и добри във филма, но ако има справедливост, доброто трябва да се върне обратно към тях.

  Благодарение работливите, златни ръце на Дани или D.Doncheva-ART направих подарък-изненада за невероятната Мари, от Сдружението на жените мотористи, която винаги ще я откриеш там, където има кауза.
Последната от тях, за която ще ви помоля за подкрепа "Заедно с Ася в борбата и с рака" ето тук защото няма по-скъпо от живота, когато знаеш, че може да го загубиш. 
 За доброто си сърце Мари получи подарък изненада - кукличка, нейно мъничко копие. Да ви представя малката Мари за късмет...


А за Дани е невъзможно с думи да опиша, колко любов влага в кукличките си, то се вижда и с очи. Понякога добрите се познават само за секунди, а тя определено е от тези, които заслужават признание дори само с работата си. Благодаря ти Дани, невероятна си, желая ти успех! Да ви покажа и частица от нейното голямо сърце...





 
Такива малки, паднали ангели Дани може да направи и за вас, обещавам че ще останете очаровани! Потърсете я.

събота, 25 ноември 2023 г.

Subaru Impreza - колата, за която мечтаех от години и...

 Внимавайте за какво си мечтаете, че може и да стане реалност.

  За тези, с които се срещаме за първи път, аз съм Ваня (Ciknoto) и съм от онези сбърканите, с трън в гащите, които не са точно момичета, но не са и момчета, и не могат да стоят мирни, защото постоянно правят нещо различно и все не си намират точно тяхното нещо, а и "момчешките" неща, винаги са им били по-интересни. Разпилявам се в много различни сфери, но сега ще ви говоря за нея... Колата - трън в гащите или как си намерих майстора!
Всичко започна една вечер прибирайки се към къщи от работа и пълзейки бавно в задръстването на Околовръстен път в гр.София преди големите ремонти около Горубляне. Минавайки покрай една автокъща погледа ми остана в едно SUBARU IMPREZA  с една, такава поща, хранилка за пилци на предния капак. Замечтах се един ден и аз да имам една такава дупка, да си я пълня :) но цената на колата беше много над моите възможности тогава. Сега е почти същото, но ремонтите по нея са извън моите... та както и да е.
Успях, след може би десетина години, най-накрая си я купих. Няма такава радост, като тази, сам да постигнеш нещо дълго чакано.

И веднага започнах с плановете...
Направих си проект на Photoshop какви джанти ще и сложа, какво ще и нарисувам. Да, рисувам върху коли и не само, с маркери, но моите автомобили никога не са оставали във вида, в който са дошли при мен. 
Купих нови джанти като за начало... и точно да им се израдвам, една съседка беше ударила колата си в моята на паркинга пред блока. Пари и за боядисване дадох. Бяха повече от тези, които гражданската отговорност покри.
Кожата на седалките имаше нужда от "ботокс" терапия и бе експеримент, който за момента изглежда се получи, но с времето видях, че не е много успешен, защото напукването пак се появи, макар и не толкова силно. Ето тук реших да ставам известна с това си начинание.

За японските автомобили всички знаят , че много ръждясват, затова аз се завирах и там, където слънце не огрява за да я запазя. Получих много съвети, как не е решение и само запечатвам безсмислено неизбежното, но това не ме спря да я намажа с боя против ръжда след като си напълних очите, търкайки с телената четка, защото нали е моята любима, а всичко това се случи в канавка покрай пътя вместо канал (това обяснява листата по главата ми).
Нямам идея обаче, защо всичко ставаше трудно. Дори новите зимни гуми като ги купувах, ми докараха с грешен размер и не мина леко и бързо.
Беше зима и единственото, което можех да и направя беше по салона, затова след освежаването на седалките, се заех с интериорните лайсни... не, не беше лесно... отново с моя късмет. Видео ето тук.

Първи опит - здраво търкане с шкурката, но след това при боядисването боята се набръчка, отново търках до основа, но бояджията този път отказа да се занимава. Намерих друг, а той - "бавно и славно" му викат. Изчака ми се чакалото докато ги получа на боя, но този път бяха повече от перфектни и започнах с моята част - рисуването.

После отново дълго чакане за да бъдат лакирани, но ми останаха очите по тях като ги видях вече готови. Споменах ли, че имам златни ръце :))) поне това - останалото не е за казване.
Сглобяване и разглобяване - отново с моите две ръце. 
Перлата заслужаваше нов скоростен лост. В интерес на истината не очаквах, че ще пристигне чак толкова ГОЛЯМ. Поръчах си го от Aliexpress и на снимките в ръцете на азиатките всичко изглежда някак голямо, но чак пък толкова... е чак толкова беше, та и отгоре :) 
Сега все ме бъзикат по темата.
За да запазя седалките и да не ми е студено зимата и взех тези калъфи (това "sti" ми бърка в очите, но нямаше за по-бавни коли), после уших нов калъф и за ръчната, и скоростния лост от алкантара в черно - направо и заспа. Няма да споделя колко я чаках и тая алкантара, че няма да ми повярвате.
Пукна пролет...
Дойде време за драмата с крилото... и там беше трудно и дълго. От ebay си го поръчах и един хубав слънчев ден в началото на лятото, получавам известие, че е пристигнало на митница с една седмица по-рано от очакваното. Тогава започнаха мъките. Аз наща на море, бях в самото начало на почивката си в Гърция, интернета никакъв го нямаше. Разбрах че страницата на BG митници не е нужно да я има, ЗАЩОТО НЕ РАБОТИ! Какво ли не направих за да изкарам тоя скапан ЕОРИ номер онлайн, после ми казаха че щели да ме снимат и окачат там при касите, защото съм била единствената, която е получила отговор с документация, която да попълня за да ми го изкарат. През това време митничаря ме тероризираше, че за всеки ден просрочка докато те най-любезно се грижат за моята пратка в скада си, ми се трупат едни таксички и...накрая нищо не се получи - всичко стана лично на гишето след като се прибрах в милата родина след седмица. Имах го вече, да го ева и спойлера, а бояджията... го претупа след това и пиано лака стана като повърхността на луната, но аз си платих с дълго чакане за да стане и това, а обяснението бе, че съм си купила китаец и там е така.
И най-смешното чакайте.... 
...отивам към 22ч вечерта да си взема лакираната вече кола, с рисунки спойлер и т.н., чудя се аха да се зарадвам и се оказва, че лайсни, дръжки и онези малки "подробности" демонтирани заради боядисването от нея не са сглобени. Сгобявах и аз наравно с бояджията, до два часа след полунощ, а  когато след всичко това най-накрая си тръгнах пребита от умора и за сън, върху спойлера падна бариерата на жп прелез, защото съм малоумна, заспала, патка и не виждам мигащата лампа за да спря :)))) Одрасках го сама :))))) 
Ше умра в мъки... заслужено...и ще ми е малко!
Исках да полирам и стоповете за да им сложа затъмняващо фолио, но... оказаха се боядисвани в червено, а боята им падаше както гащите на поп-фолк певица. Ново двайсе, сега трябваше да ги пребоядисвам. Имах едни идеи да ги опуша с аерографа само по кантовете, но вече нямах никакво време, защото исках да участвам с колата на #Japfestbg. Бояджийската част отиде към месец, месец и половина в чакане. Също както интериорните лайсни, така и колата, и се примирих, че стоповете ще трябва да останат просто червени. Купих нова червена боя, но резултатът беше повече от интересен, бих казала направо шантаво червен :)

Нещо между огнено-червено и малиново, но в самата пластмаса имаше някакви сини нишки, които сега на светлина изглеждат виолет - определено не е "просто" червено. После и предните светлини - лакирани наново и откарах колата за ново фолио на фаровете и багажника. Винаги са ми харесвали затъмнените светлини, но не прекалих, защото само неприятности със закона нямам... все още :)))
Тук "снежинката" екипирана отново в найлони, защото задната врата и една кофа за боклук се харесаха малко след като беше боядисана след удара от комшийката на паркинга. Мал шанс? Ако ме слуша човек ще каже че съм жена и просто не мога да карам, но тук е нещо по-силно от това,... явно и не виждам :)))) но не мога да го обясня, само ако ме познавате да си говорим по темата, другото са оправдания.
И най-щастливия ми момент, докато я рисувах - цели два дена щастие, от сутрин до мрак.  А и кой ти яде и пикае при толкова адреналин, бързах за JapFest 2023. Видеото ето тук, но е дълго да си знаете. Времето за подаване на документи и снимки вече течеше и отлиташе, а аз нямаше какво да снимам.

Ето го всичко това в една минутка...

А тук с "малиновите" стопове за първи път.
Предполагам е излишно да обяснявам защо има дракон, koi fish и маска Hannya изрисувани върху японски автомобил, ако обаче ви е интересно вижте видеото в Youtube. За мое щастие, това което изпратих за да участвам в изложбената зона на #JapfestBG2023 се оказа достатъчно и колата беше допусната. Стикери да има, дребното иде :)
Заведох и моят Мартин с мен - беше отговорен за рекламните материали и раздаваше стикери на всички зяпачи. Тайничко да си призная, неописуемо удоволствие е това да видиш в очите на детето си, че се гордее с тебе. Дано се запали...






Да не мислите, че това е края? Точно когато зимните ми джанти засветиха в тъмното (открих една боичка, която се зарежда от светлина и...имах такива звезди на тавана) и колата беше готова за голямото сняг...
...БАМ... як мотору сдаде багажа...
... изведнъж загуби мощност и се разтресе като заминала бобина на трети цилиндър. Това моето ако не е на късмет. За втори път чувам диагнозата "много скъп основен ремонт или донор мотор". Ядох го тоя преди около пет години с първия ми "проект" за изрисувана кола, едно BMW E46 компакт и не беше никак вкусно. Сега седях и се чудех, защо едно и също се повтаря отново? Какво не научих? Тогава дори купих нов мотор от един некоректен мангал от BMW форума, който ми изви ръцете, защото видиш ли колата тати му я бил купил и въпреки че се бяхме договорили за цената, "тати" каза че иска още пари, а мотора се оказа същия като този дето вече имах и обяснението - те всички са така, това им е слабото място. Явно си падам по слабите места :)))

Сега моята "мечта" чака сърцето и да забие отново, а аз отново съм от нула да сбъдна мечтите си.
Имаше и доза късмет след контактите, които направих на Japfest2023, вече имах номера на по-добрата пътна помощ ХА ХА ХА
Но...
ако мислите че съм се отказала, настанете се удобно и изпукайте пуканките. Три за щастие?

Ако ви се плува срещу течението с мен, защото само мъртвите риби се носят по него, може периодично да ми гледате сеира тук:

П.С. Търся си гараж, в който да рисувам и  творя в гр.София, затова ако има какво да предложите ми пишете тук или на vania_v_dimitrova@abv.bg 
Благодаря за времето ви

Когато бялото не е твоя цвят

Беше каквото беше...за кратко бяха бели, но как по-добре да скриеш захабеното от това да го довършиш с малко боички и маркери:) Вече веднъж Мартин сам си ги оцветява, но сега се намесих аз.
А така става, когато гледаш все криминални филми...
... но детето иска Bart Simpson.





А най-хубавото е, че си ги носи и така :)