Въртящо кресло

 Най-новия ми проект в графата "нов живот за старите мебели" е това въртящо се кресло.

Купих го с идеята да го продам след като го освежа, но Милен каза че много му харесва и е страшно удобно, затова го иска само за себе си, така че ... креслото е неговото! Е негово ама по мой вкус :)

Първоначално му бях запланувала да го рисувам с пирограф, но един ден обикаляйки из IKEA видях ето този байц за дърво - естествено в любимото ми сиво, което промени идеята.

 Купих и плат отново от там, ...като този по долу но в сив цвят. Исках да му докарам по винтидж визия (без чуждици няма как да ви го обясня по-точно, колкото и да не ми харесват ;) или на кратко - да изглежда като това на баба ти от тинейджърските години. По този повод много смешно ми стана като един ден леко подслушах разговора на две тинейджърки. Едната казваше на другата "От къде падат тия хора, че не знаят какво е "wi fi"... а после добави..."сигурно от 82 година"! Аз падам от тази година, но не мислех че е чак толкова отдавна, а да им обяснявам каквото и да било на тези момичета нямаше смисъл, освен да се подсмихна леко :) На техните години и на мен когато някой кажеше "Е той е на 25"или изобщо над 20 годишен си ми изглеждаше все едно е мноооого голям човек. Аз на 25 все още си бях така нареченото "пишлеме" и хич не съм се смятала за голяма, но както и да е тя темата е дълга, но аз нямам време да ви обяснявам, защото съм стара и явно според момичетата не ми остава много живот :))))) а и не знам нищичко за Wi Fi-то :))))))))

И в този вид си дойде креслото у дома! Щом Милен така го е харесал явно не е много претенциозен :)))) затова и мен си ме е взел :))))) точно по тази причина бях много спокойна, че както и да го нашаря все ще му хареса! Само за салама е претенциозен - иска го на тънко и си го хапва така, както аз си ям десерта след основното ядене :))) 

Той самия ми го разглоби и поправи въртящия се механизъм, защото много скърцаше - нали е от времето на баба ви :), а аз с шкурката махнах лака върху дървесината и след това с "много якия ми" нов байц за дърво, минах всички части. След около шест часа, което според опаковката е времето нужно за изсъхване на байца,  лакирах отгоре с прозрачен лак за дърво(но не с четка, а със спрей). 

След това с градинския маркуч, по стара бабина рецепта и с малко прах за пране изпрах меката част, но все избиваха някакви петна по плата, а и съхна с дни! Първо защото го бях опънала върху един стол да се суши, но откъде да знам че отгоре климатика ще си пуснат :) - изсуших го; после малко дъжд го валя - и тогава го изсуших :) ...и така след около четири дена вече можех да му шия калъфа :))))

Сега да поясня че не съм професионалист, но правя това у дома! Не е перфектно, но за мен е задоволително. Исках калъфа да се сваля (защото е бял, а у нас малкия Мартинчо такива най-обича да цапа).

Използвах детайли от стария плат, защото първо беше по здрав(е на места се беше скъсал) и второ - на тези стърчащите парчета се носеше цялата тежест и конструкция, а моя плат беше тънък, затова ших направо отгоре върху стария плат.

 Сега креслото изглежда ето така и сме го сложили в сивата ни спалня при моите родители с тенденция един ден да седи пред телевизора в хола и да се въртим гледайки филми, но това действие очаквайте някъде към "далечната" 2025 година, когато ще продължавам да се чудя кога най-накрая ще се возим на космически кораби вместо автомобили, защото според филмите от 80-те, 90-те години това вече трябваше да се е случило?