събота, 10 юни 2017 г.

За мечтите и реалността

Ако четете значи съм намерила сили да пусна тази публикация. Преместихме се в къщата на моите родители преди две години, на етаж изцяло за нас след като няколко години живеехме в гарсониера. Сега Мартин(нашия син) си има детска стая, а ние с Милен спалня, нещо което винаги ми е липсвало в предишното ни жилище. Живеем там с моя брат и неговото семейство, които са ни съседи на етажа над нас. Под нас са майка ми и баща ми. Децата когато е топло са постоянно навън и не се налага да ги следвам, защото имат свободата да тичат спокойно (брат ми има три деца - все момичета , а аз едно момче). Израстнала съм на кота нула (или по-точно барака с две стаи, но с двор или ако разграден двор във фирмени общежития с обща баня и тоалетна на растояние 5 минути се брои за двор) и за мен тази свобода е безценна въпреки мизерията. Почти цялата ми заплата отиваше в това да направя дома си уютен, както и преди съм казвала - някой ходят по моловете за нова рокля, а аз в мебелните магазини - за поредната мебел :) С помоща на Милен направихме кухнята ми мечта (знаете, онази мароканската). Няма вещ в този дом, която да не носи някаква история и да не е пипната от моите две ръце! Не разбирах, че всъщност съм щастливка,.... докато един ден на връщане от работа баща ми се обади по телефона и каза, че банката ни взима къщата.
Не мога да не се чувствам отчаяна. След борбата и трудностите, през които минах за да имам дете, сега ще трябва да започнем всичко отначало за да имаме и дом.
Връщаме се в гарсониерата, която за наше щастие с финансова помощ от семейството на Милен и заем от приятел той успя да купи преди време. Явно винаги трябва да е по трудния начин?  Може би след време като прочета това ще се смея, но както казва един мой познат "зад най-широките усмивки се крият най-многото сълзи"!
По този повод продавам покъщината ни. Ако си търсите нещо ето тук из постовете в блога е целия списък с притежания, от които не желая да се отърва, но се налага да продам! Сега една голяма крачка назад, за да направя огромния си скок!

*Обявите ми може да намерите в Bazar.bg 
-детско креватче
-детско легло
-въртящо се кресло
-кресло
-бюро ИКЕА
-масичка пънче
-Античен шкаф
-стол с капитонаж
-лампион
-лампа фенер
-стъклена масичка
-столове -4бр
-кресла с маса
-маса с два стола за тераса
-закачалка
-кресло жълто
-кресло с възглавница
-табуретка пачуърк
-детски топки
-инверторен климатик 9
-шкаф за обувки
-холна маса-шах
- конзолна маса, огледало, лампа
-малък хладилник
-висяща лампа
-метален корниз
-билярдна маса
-тента
-детско столче за колело
-детско колело триколка

Периодично ще качвам и нови обяви, защото нямам време и не смогвам за всичко. Ако има нещо в блога, което си "познавате" ми пишете на vania_v_dimitrova@abv.bg или звънете на 0888687443

Ако мога да променя нещо от създалата се ситуация, то е че искам да помоля: Нека бъдем хора на първо място, а не вечно ламтящи за пари измамници! Монетата винаги има две страни! Интересувайте се!

3 коментара:

Alia каза...

Ваня, много, много съжалявам за това, което се случва на теб и семейството ти. Сигурна съм, че ще се справите с това изпитание и след време ще имаш мечтания си дом! Пожелавам ти го от сърце! Съжалявам и, чеживея в чужбина и не мога да се сдобия с някоя от създадените от теб красоти, но се надявам да продължиш да ни ги показваш в блога си, защото е едно от най-любимите ми места в интернет. Поздрави и кураж!

Анонимен каза...

Ваня, натъжи ме много това което казваш. Мога да си представя колко ви е нелеко в този момент. Но все пак, помисли си, никой не може да ти вземе таланта от ръцете, както и на твоя човек. Продължавайте да вървите и пътят ще ви заведе на мечтаното място, вярвам в това. Клиширано може би звучи, но най важното от всичко е да има здраве, здраве, здраве за всички. Останалото ще се нареди, лека полека.
Мариана

Теоора Крушева каза...

Още едно клише и от мен-Това,което не ни убива ,ни прави по-силни!Следя блога ти отдавна,всичко,което правиш ми харесва,научила съм и много неща от теб,защото сме малко колеги:)Сигурна съм,че ще се справите,защото притежаваш най-важното-правилен поглед и житейска философия.Всяко ново начало е прекрасно,въпреки трудностите.Накратко моята история - фалит на фирма в Пловдив,продадохме си апартамента,половината пари отидоха за погасяване на банков заем,с останалата1/4 си купихме къща в близко село до родния град на мъжа ми,за две години със собствени усилия и доста трудности успяхме да ремонтираме до степен да се нанесем,сега вече е доста по-добре:),но винаги има какво да се прави,забравих една много важна част-с три деца сме:)Надявам се да ти подейства оптимистично нашата история.Животът следва необозримо великият план и ние просто трябва да му се доверим.Талантът ти е голям ,а нещата ,които правиш прекрасни.Успех!