събота, 9 октомври 2021 г.

Бекликташ

Когато времето ни изненада неприято по време на лятната отпуска, вместо на плаж си направихме една полудневна разходка до Бекликташ. Достъпа е лесен и може да стигнете до мястото с автомобил. Имаше и символична такса-вход, а сега по-сериозната част накратко:
 „Беглик таш“ идва от турски език, като „беглѝк“ означава „данък в натура за феодалния владетел (бей) в Османската империя“, а „таш“ – камък. Преди Освобождението на България от османска власт, българските пастири от околните странджански села плащали данъците си във вид на добитък. Животните са били отвеждани в местността, където на големите камъни властите „събирали данъка“. 
'През второто хилядолетие пр. Хр. тракийското племе на скримианите подреждат скалните късове, за да съградят сакрално пространство, посветено на Богинята-Майка и нейния син – Бога-Слънце. Много от които с тегло до 100 тона. В подредените конфигурации, те имат точно определено място и  специфична символика. Мястото е изпълнявало подобни функции, каквито изпълняват манастирите в наши дни. Археолозите установяват че, светилището е разположено върху полегатата, най-висока част на нос Беглик таш (в непосредствена близост до най-високия връх в околността – връх Китка), като така е спазен принциът на древните траки за избор на място – възвишение/хълм или плато с много добър контакт с най-високия връх – за максимално „приближаване до небесното“. 

Въпреки, че на табелата вече трудно се чете, ето какво е разположено на една ръка от небесата:

1. Вход – ориентиран на югозапад, в неразкритата си част продължава на запад. Той маркира главната ос изток-запад, около която са разположени основните обекти.

2. Брачно ложе – представлява камък, оформен като легло, своеобразните възглавници са ориентирани на изток. Скални отпечатъци са създадени, за да удостоверят присъствието на Бога и да докажат неговата поява. Те са характерни за религиозната символика на древните и идват от далечни времена, когато божествата нямали собствен облик. Реликвите обаче сочат, че между тях е съществувало някакво единение. Брачно ложе в най-източната част на каменния кръг е свидетелство за това. Върху него, според археолозите, жрецът и жрицата ритуално представяли брака между Бога Слънце и Богинята Майка в нощта преди лятното слънцестоене

3. Жертвеник – върху монолитната скала са издълбани ямички, за които се предполага, че са използвани за култови нужди. В тях (според интерпретацията) са изливани четири свещени течности – вода, вино, мляко и растително олио.

4. Трон – предполага се че мястото е заемано от Върховния жрец, откъдето той е наблюдавал дароприношенията и ритуалните игри. Издълбаната в мегалитен валун седалка в древността е стояла върху една от големите скали, но в наши дни лежи на земята – вероятно съборена при земетресение или от иманяри.

5. Менхирът с издълбана стъпка на Бога Слънце – дължината ѝ е 0,80 m., а ширината – 0,40 m. Стъпката е прецизно ориентирана по посока изток-запад.

6. Свещена площадка – монолитната скала, върху която са положени главните елементи от светилището изобразяващи различни символи застъпващи мъжкото и женското начала в природата. Върху нея са издълбани и няколко щерни с различна форма, които събират дъждовна вода, според интерпретацията необходима за извършваните тук ритуали.

7. Стъпката на Богинята Майка – е свидетелство за присъствието и закрилата на Великата богиня.

8. Плеяди – е наименованието на шест броя ямки, издълбани в скалата на ритуалната площадка. Тяхното разположение напомня много на съзвездието Плеяди. (Предположението е на Цоня Дражева, която работи приживе по тази хипотеза, която все още не е доказана.)

9. Посечен камък – е станал обект на взривяване през 1950-те години, когато мястото е било ползвано за каменоломна и не малка част от различни сектори от мащабното светилище са подложени на унищожение.

10. Апостол Таш (сърцевидният камък) – огромният мегалит се крепи само на три точки, а между тях се оформя ниша, в която може да се лежи. През нишата преминават слънчевите лъчи на 22 юни – най-дългия ден в годината, което го прави своеобразен календар. Археолозите допускат, че валчестата скала е довлечена от древните, които после изсекли и нишата под нея.

11. Слънчев часовник е разделял деня на шест отрязъка. Мегалитната композиция се състои от 6 плоски камъка, разположени в северно от Апостол Таш, като сянката му пада върху различен камък в различните части на деня.

12. Главен долмен (Свещената пещера-утроба) – е висок 12 m., а дължината му е 9 m. Съоръжението наподобява утроба и според археолозите символизира женското начало. Формата му потвърждава теориите, че светилището е ползвано за обожествяване на Великата Богиня Майка. Според интерпретацията в утробата се извършва тайнството на раждането на Хероса, който след появата си, озарен от изгрева е под арката на Апостол Таш, посрещан от множество поклонници.

13. Лабиринт – според археолозите в своеобразния лабиринт от монолити в североизточната част на светилището са изпълнявани Орфически обреди. Лабиринтът е с два изхода – ляв, свързан със сакралното начало, и десен, който се асоциира с профанното в живота. Предположението на учените е, че лабиринтът е служел за гадаене на бъдещето. За да стигнат изходите, посвещаваните трябвало да преминат през няколко различни изпитания. Едно от тях е промушване през тесен процеп, между двете половини на мегалитен валун, разцепен на две, който е запазен. Скалният процеп е с височина 6 m. и варираща ширина от около 0.30 m. Предполага се, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него.

14. Теменос (Къщата на оракула) – постройка, вероятно обитавана от жреческото съсловие, което е обслужвало светилището целогодишно – датирана от IV век сл. Хр. Предполага се че с настъпването на Християнството в Римската империя след V-VI век сл. Хр., духовният център се е преместил на север в залива Света Параскева, където е изграден християнски манастир с патрон Света Параскева


Тук Мартин е на "Трона"




Явно не сме толкова грешни след като успяхме да преминем през процепа с ширина около 30см, но това ме навежда на мисълта - това да си дебел, значи ли че си грешник? С риск да ме разкъсат, бих искала към 5кг по-грешна да дойда :)
Естествено ще трябва да предвидите ако ходите с деца, че ще поискат да се покатерят на всеки един камък затова - удобни обувки!
В тази си част имаше нещо, което малко ме разочарова. Едва ли "древните" са си играли да балансират и редят тези камъчета едно върху друго. Аз го смятам за оскверняване, както и това с монетките и оставянето на лични вещи. Кърпички и парцалчета се оставят на лековити места за изцеление на болния, а това тук ми беше като древно светилище с "езически" нововъведения от различни краища на света. Аз бих го запазила в оригинал.
Тук Марти стана сърдит, защото исках да се промуша през всяка една дупка, а той се беше притеснил че ще си остана там и го беше страх да се включи.



... до тук със сериозната част! После малко патешки муцунки и т.н. дивашки изпълнения.

Няма коментари: