събота, 25 юни 2022 г.

Патиланци

 

Лято е! Време за бели?

Като една що-годе добра майка, мога да кажа, че родителите са нужни освен за да се грижат за децата си, и за да ги научат на някой трупани с години в личния им архив пакости. Аз лично съм била много добро и послушно дете. Когато брат ми беше гладен му готвех кюфтета от пясък със салатка от листа, че да не умре от глад милия и той, както може да се провери - оцеля; Редовно къпех канарчетата с вода, плюейки я през сламка. Хранех зайците, чат-пат и кокошки на бегом, че голям стрес изпитвах, когато се втурваха към житото в краката ми. Давайте ми детето ще го отгледам без проблем 😜 аз съм вряла и кипяла в отдел "грижи". Кодово име "грижовна". 

Така дойде мига, в който трябваше да науча моя Мартин, как се става истински вандал и има ли вандализма почва у нас? Вече бяхме минали през началното обучение "аз бягам бързо, когато ме гонят", с отличен(майкун златен). Тогава извадих спрейовете. Очите му се разшириха и с влажен поглед, потни ръце и слюнка напираща от устата му той попита:

-Може ли тук да пръсна, а тук може ли, или ето тук?

Късата клечка изтегли металната порта на село при баба. Първо леко плашливо се появи надпис "onyx". 

Аз нали следях под око процеса, че гарджето трябва да е на ниво и веднага го скастрих: 

- Е само това ли? Тоя "onyx" да не е някой от тия досадни геймърчета, дето гледаш в YouTube (на устата му се прокрадна една мазна усмивка)? Дай още нещо. 

Тук бе момента, в който веднага ми просветна лампичката за "пиши един...(бел.пр. к у р) и да си бегаме", но реших да го запазя за последното ниво на обучение.

 Така съвместно с Мартин, направихме първата си творба, без позволението на баба Цоцолана, но малко по-късно тя ни хвана и... здрава гърбината остана, че много доволна бе бабата припряна!








Няма коментари: