Новата ни спалня... юпиии

 Споменах ви че съм намислила да оправим една от стаите в къщата на моите родители, където да се преместим с Милен и Мартин когато сме им на гости, защото моята бивша детска стая ни е вече малка. Всъщност не е малка просто разположението и чупките на стените са малко неудобни и кошарката на Мартин стои в средата на стаята и пречи на минаването. Пък и един познат ми дължеше услуга и помогна със замазката и шпакловката на стените. Сега да ви покажа докъде я докарахме :) За начало трябваше да разчистим всички непотребни вещи и кашони от стаята или "склада".

 Разпределението е абсолютно като това на спалнята на нашите, която също освежавахме преди време, защото се намират една над друга.

 Когато изнесохме всичко беше много хубаво. Не мога да я разбера майка ми защо не изхвърля непотребните неща. Имаше обувки, които дори и здрави нямаше сила, която да ме накара да обуя отново. Такива от тинейджърските ми години тип "танк", просто се чудя какво съм им харесвала и как изобщо съм ги носила, както и дрехи от преди десетина и повече години, които тя пази заради текстила. Щяла да си ушие пола и т.н. ама така и не намира време, а както се сещате щом досега не е намерила време за тая пола или там каквото ще е, няма никакъв шанс да го направи когато и да е! А с времето даже забравя какво има в кашоните и после се получава елемента на изненадата. Разбрах че този трик действа много добре при малките деца. Когато се пренаситят с играчки, прибираш част от тях някъде далече от очите им за около месец-два и после когато ги извадиш, на децата им се струват като нови, а на тяхно място прибираш някоя друга купчина играчки и така въртиш докато минава номера :))))  Така и за стаята говорех... преместихме някой контакти, направихме няколко нови, положихме замазката на пода и шпакловката по стените и тавана. Оказа се че трябва да се изчака цял месец преди да се сложи паркета за да изсъхне хубаво пода. Затова си почакахме повечко - това не го бях предвидила!

 Докато съхнеше пода започнах с боядисването на стените с латекс. Избрах си светло сив цвят (тука очаквам коментари от тя си знае коя за сивия цвят и монохромното ми дете :)))) Това е положението - сиво ще е!

 И най накрая, дойде времето за пода. Избрах си ламиниран паркет, някакъв "фейшън" дъб в различни нюанси, че да ми пасва на всякакви видове дървесина по мебелите, с мнооого яка изолираща подложка :))))

 Завесите си купих още преди латекса даже :) Нали съм малко луда!

 Полюлея си взех от магазин Практикер. Да ми лъха на ковано желязо :)

 Все още се колебая дали да скъсявам пердетата или да ги оставя да бършат пода, че така ми е много романтично.

 С обзавеждането имам да довършвам, защото идеите са ми съвсем различни от реалността, но това ще стане с течение на времето. Искам да има смесица между класически и модерни мебели, но сега имам само "налични" мебели :) За рождения ми ден (15 ноември-ден на Ваня) съм си поръчала един шкаф втора употреба от мебели Антик, който смятам да преработя, но докато дойде това имам доста време, пък и още не съм решила какво точно ще му правя със сигурност, защото се колебая между няколко идеи. И така засега новата ни стая изглежда така:

За закачалките

За живеещите в малко жилище, използването максимално на пространството е много важно. Аз решавам проблема с липсата на място като използвам изцяло площта и по стените (скоро и по тавана ако ми свършат стените). Затова у нас имаме много закачалки. Ето няколко от последните обновления:
 За дрехите на Мартин имаме две закачалки директно на леглото му. От тези които са като куки, закачащи се на крилото на вратите. Размера им беше идеален за тази цел. Сега там висят или пижамката или някоя и друга дрешка, която все още не е за пране.

 Отново за него монтирахме ето тази релса за кухненски джунджурии, само че с друга цел - да закачам коритото му за къпане. Пести много място на пода, пък и така ми е по-лесно да почиствам. Когато порасне ще я използвам за неговата хавлия или кърпи за крака.

 Имаме и закачалка за метлата и лопатката на терасата ни. Тя ми е подарък от Диляна от "Pay it forward"

 

Да знам че ми е малка лопатката ама онези пластмасовите много се изкривяват, а единствено такава намерих от метал :)
Харесах си и няколко закачалки от Pinterest , които може да ви вдъхновят, пък и мен за някоя по-нататъшна идея.
Следващата идея ми се струва страхотна за антрето.

 Тази леко в кръга на шегата, а и ме съмнява че ще издържи сериозно натоварване ако няма монтаж към стената :)

 Тази пък ми хареса за бебешките дрехи.

 Еленските рога още от времето, когато бях малка са ми познати. На село при баба и дядо имахме такива на които се закачаха ключовете. Аз лично бих ги оцветила в някакъв "крещящ" цвят.

Слънчева защита за вампири

С миенето на прозорците преди големия студ имаме и нова придобивка. Не помня дали съм споменавала, че имаме страшен проблем с влагата през зимата. По прозорците ни постоянно се стича вода и вечно са замъглени. Не че имам някаква забележителна гледка навън, но би било добре да имам видимост. Може пък да реша да шпионирам съседите :)

 От самото начало, когато се нанесохме си сложихме бамбукови щори (или поне аз си мисля, че са от бамбук). Единствено им промених цвета с един байц за дърво и станаха черни. За съжаление пазеха единствено от любопитни погледи, но не и от слънцето, затова най-после ги сменихме. Всичко за доброто на бебето естествено! Ще обясня защо? С всичката тази влага щорите бяха мухлясали и не беше много приятна гледка, пък и не е здравословно! Затова вече си имаме нови щори! От т.нар "блекаут" материя, която не пропуска светлина. Дано с новите да нямаме такъв проблем с мухъла. Чудя се дали ще има полза ако си купим влаго-уловител (или там както се нарича)?

 Старите щори измих с препарат и четка и смятам да ги използвам, но на друго място, защото са си ми любими.

 Но сега вече е много по-лесно да спусна щорите, вместо да дърпам пердетата.

 Сложихме си една голяма, дълга два метра, пред прозорците и една малка щора - 60 см на вратата към терасата. За да няма мухъл по тях, накарах Милен да ги монтира на тавана, а не на самия прозорец, за да има по-голямо разстояние до стъклото. На вратата нямаше как да стане заради отварянето, затова там щората си остана върху самата врата.

 И така ...кеф ти светло...кеф ти тъмно :) Голям кеф пак от тая IKEA. Вече няма да уточнявам от къде съм си купила каквото и да било, да си знаете, че все от там е :) Пристрастена съм, също като американче към Макдоналдс.

Засега съм много доволна, защото затъмняват напълно и не пропускат никаква слънчева светлина. Препоръчвам за вампири - нощ правят! Ще спестя и от лосион за защита от слънчеви лъчи :)))) Направо ще се "родя", че досега с отварянето на очите, още преди миенето на зъбите се цапотех с лосиона  :)))

Градински кресла - освежаването

Края на лятото дойде, но аз сега успях да освежа две столчета, който се надявам следващото лято да използвам на терасата в къщата на моите родители. Историята е дълга, но в общи линии е това: детската ми стая там вече е малка за да събере мен, Милен и малкия Мартин. За мое щастие или не, по къщата все още има какво да се довършва, затова след малък ремонт на разположение ще имаме малко по-голяма стая за трима ни. Скоро ще ви разкажа и за нея по-подробно. Тези столчета всъщност ще използвам на терасата към новата ни бъдеща спалня. Ще успея да им се порадвам чак следващото лято, освен ако не реша да си пия отвън кафето през идващите студени дни (съмнявам се много :) И така двете кресла изглеждаха така - метална, тръбна рамка и капитонирани възглавници на седалката и облегалката. Всичко това в черна, подобна на шушляк дамаска.

 Боята по тях се беше изтрила на места.

 Затова знаете как се работи с шкурка - търкане до пламък :) Преди това махнах възглавничките.

 После намазах всичко с черен грунд за метал, който да ги пази от ръжда. Исках да ги боядисам в черен мат, но се оказа че грунда и матовата боя, която бях купила нещо не се харесаха (явно химически са несъвместими и се получи едно лющене, като няма да ви споменавам и за Франкенщайн ) и затова ги оставих само на грунд.

 Преглътнах това че ще са лъскави, но не беше чак толкова зле.

 Купих си нова дамаска и претапицирах възглавниците на седалките и облегалките.

 Това ги освежи много, но трудната част беше да зашия копчетата отново както си бяха. Трябваше да се опъва добре с много здрав конец (използвах канап), за да се получи вдлъбването на копчетата характерно за капитонажа. Счупих една от големите игли на мама, докато я дърпах с клещите.

 Но крайния резултат ми хареса много, а и са много удобни. Разписах се с едно капучино седейки на тях :) Сега трябва да измисля и някаква малка масичка, но имам време до следващото лято, така че може и да не закъснея много :)))