четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Креслото на Алиса в Страната на чудесата

 Събудих се един ден с нова идея. Нали постоянно нещо сътворявам и затова ще превърна хобито си в малък бизнес! От днес нататък някой от нещата, които правя ще продавам. Може ако ме поканят в Big Brother да ме пишат като бизнесдама :) После ще насъбера купища пари, ще дръпна кредит и малка евро-субсидия и ще си отворя цех с работливи пчелички-реставраторки, с които ще преобразяваме старите вещи на хората :))) Не се взимам на сериозно, но ще съм най-щастливия човек на света ако някой си купи нещо! И първото "нещо" е това кресло...
 ... което не успях да снимам сглобено, защото Милен ме изпревари и докато взема фотоапарата вече го беше разглобил.
 С шкурката свалих лака от дървените подлакътници.
 А за да не мирише дамаската на стара баба (шегувам се, не миришеше :) я изпрах... един вид. Използвах спрей с който Милен си чисти седалките в колата - върши чудна работа, но не и при мъхести материи. Там си трябва много търкане!
 Много е сложно... разклащате хубаво флакона и пръскате. Изцапаното излиза с пяната след коeто с едно сухо парцалче се избърсва. И като замириса на чист планински въздух, ходих до ауспуха на колата да подишам, че ми стана лошо :))))
После боядисах подлакътниците в червено. Естествено имаше и малко нерви, защото опропастих боята на няколко места.
 И дойде най-трудната част с ушиването на калъфа за седалката и облегалката. Всичко беше наред, докато не стигнах до тези уши на облегалката (мама каза че прилича на слонче с тях). Много зор видях!

 Първо направих малко тропоски, после уших което можах на шевната машина, но по-голямата част я ших на ръка. С тапицерски кламери хванах дамаската към стола.

 Милен ми монтира обратно вече сухите подлакътници. Заших изцяло на ръка парчето на гърба и с кламери затворих дъното отдолу на креслото.
И след две червени копчета за разкош, хей го на готовото кресло! Стори ми се много подходящо като стил за малката Алиса и затова го кръстих "креслото на Алиса в Страната на чудесата". Най-вероятно би седяла на него докато пие чай  :)



Естествено че си имам и малък, сладък манекен :) ...тере Мартин позьора  :))))
 На мама клечото веднага забеляза копчетата и почна да чопка там!
 И после с малко магьосническо заклинание (защото ги владее; най-много му се отдава манипулирането) и няколко ръкомахания с вълшебната невидима пръчица...
 ... малкия Мартинчо изчезна яко дим!
Надявам се че ви е харесало,! Може да го пожелаете ето от тук. Надявам се скоро да имам няколко нови  артикула в моето магазинче в 10fingers.bg  дотогава разгледайте и останалите неща там, защото е пълно с чудесиики!

5 коментара:

Анонимен каза...

Bravooo!!!!
Много стилна и забавна, както винаги ;))))

Unknown каза...

Страхотен е! Продължавам да се наслаждавам с изненада на твоите творения... :) истинско вдъхновение

Анонимен каза...

Ваня!! Ти си гений!! Кажи колко пари му искаш на това кресло? Нямам място в свръх малкия апартамент, но така ми се иска да имам нещо такова, а направено от теб ще е голяма ценност, понеже съм ти фен от доста време!! Ако искаш ми пиши мейл, hristina.ggeorgieva@gmail.com

Мъх каза...

Зашо нямам вече място в дома си????
Прекрасно е, направо прекрасно!

Rossitca каза...

Браво Ваня! Страхотно преобраззяване, толкова сръчност, идеи и амбиция за реализация рядко се срещат, както при теб!