вторник, 21 юни 2011 г.

wood story

Имало едно време едно малко дървено пънче ...
... доста мръсно и грозновато!
Но пънчето знаело, че е предназначено за велики дела. Още когато било малко клонче знаело, че от него ще излезе нещо добро.
След около двадесет (е може и повече да са ;) години в "приказната страна"* с мебелните изложения, едно малко и дребно момиченце си спомнило за пънчето, лежащо из боклуците в гаража, чакащо "великите" дела. Припомнило си момичето за една стара идея, видяна за първи път в каталог на една страхотна фирма от "приказната страна с изложенията" POLIFORM . Тя била една от любимите му! Както се разхождало и разглеждало момиченцето,  в момента когато  нямало вече свободна памет във фотоапарата, видяло техния вълшебен щанд. Било пълно с какви ли не красоти! Момиченцето се блъскало ли блъскало в главата "Коя снимка да изтрия сега? ...Ох не тази , не тази ....о не! Тогава от джоба му изникнал един мобилен телефон. Нямал много пиксели на камерата, но казал на момиченцето:
- Снимай с мен ма, много си зажмуцана (а са Google translator  да преведе това)!
Момиченцето много се зарадвало и заснимало с телефона. Снимка тук снимка там :)
  На снимките успяло да заснеме няколко пънчета, които вече били успели да реализират мечтите си за "велики" идеи или по точно за смисъла на тяхното съществуване, различен от това просто да изгориш в печката (което всъщност правели всички останали пънчета).

Момиченцето много искало да си декорира вкъщи с такова пънче. Дали като масичка, дали просто за разкош, затова то си спомнило за захвърленото пънче в гаража и решило, че когато завърши с приключенското си пътуване в "страната с изложенията" и се прибере вкъщи, веднага ще се заеме с майсторенето!



Така и станало!
 Пънчето изглеждало "почти " готово за целта. Ама "почти"!
Наложило се малкото момиченце да поработи здраво. Първо обелило кората. После започнало да гъделичка пънчето с шкурка (много гъдел - много нещо), но то се лющело ли, още белело. На момиченцето дори му се сторило, че видяло искра от търкането, но това едва ли би се харесало на пънчето!

После дошло време за Голямото пътуване! Доста се повозило пънчето. Развозвало се насам натам с колата каляската на момиченцето, защото не било удобно да се извършват някой манипулации в "западното крило на двореца"*, в който живеело момиченцето, затова то го носило в дома на родителите си, някъде там към източната част на замъка, и обратно!
Тъй като момичето искало да го използва като помощна масичка, трябвало да се заравни плота, но момиченцето не можело само! Затова седнало и заплакало с крокодилски сълзи ( е почти, колко пък толкова да плаче).
Изведнъж иззад четиридесет годишните чимширени храсти, откъм вековната орехова гора се появил един принц "charming", известен още като Милен- ДЪРВОВАЯТЕЛЯ!
Той щото не бил дърводелец, затова е дървоваятел!
  С един замах на триона* (хайде на бас, че беше само един замах :))) той разрязал пънчето на две, като оформил една много гладка и равна повърхност, за да може момиченцето да има така желания (аман от нейните желания) равен плот на масичката-пънче...
... в крайна сметка момиченцето си имало готово пънче (което явно не е особено разговорливо, че  какво ли не му правиха, а то все си мълчи).

Тази малката (момиченцето) решила, че ще изрисува цялото дърво с женички и цветя ...
..ама рисунките нещо хич не и се получавали.
Искала да изглеждат като тези на MANDY TSUNG,  т.е. СТРАХОТНИ
... но така и не се получавали, затова преминало към нещо по-елементарно, след като "изтрило" с шкурката несполучливите рисунки.

След това момиченцето направило пълна фото-сесия на пънчето (доста снимки ще рече), и то се връткало ли, позирало още :)))

Да обаче за да запази завинаги новите си "дрешки", пънчето било лакирано, което малко по-променило цветовете му, и размазало част от рисунките, но в допустими граници!

Малък дефект имало и с кита за дърво, с който момиченцето запълнило бръчките, пукнатините на пънчето. Дефект, защото кита бил бял на цвят и изпъквал доста след лакирането му.
Както обичали да казват добрите феи орисници : "От дефекта -ефект!"... но това го казвали само когато не им се било получело магическото заклинание, така за свое оправдание!

И пънчето станало едно лаченко :)))
Трябвали му обаче и крачета, че как иначе ще обикаля да си показва новите дрешки?!?
Тогава иззад ...там нали се сещате...се появил принц "charming",  с един чук в ръка и шлифер на гърба, той заковал няколко пирон-тапи за крака на пънчето (защото не му се режело "с един замах с триона" и дупето на пънчето да заравнява) ...


...останало само да му обуят гащите, малкото момиченце  да му боядиса дъното, защото не било хубаво така, да седи като недовършено. Трябвало пънчето да е хубаво дори и там където слънце не огрява :)))))


Накрая момиченцето отнесло, отново с каляската, готовото пънче обратно вкъщи и го сложило до креслото с новата възглавничка на копчета. Естествено отново му направило "пълна" фото-сесия, с малко повече (но не и достатъчно) пиксели на фотоапарата си.
И така после три дни яли, пили и се веселили с принца. Той бил "изключително доволен"*, че са си донесли "поредния боклук" в "огромната"* им къща, ама нали момиченцето му било стъпило на врата, какво друго да каже :))))

* "приказна страна с изложения" = Италия
* "огромна къща" = едностаен апартамент
* "западното крило на двореца" = балкона с новата зелена трева
* "един замах с триона" = яко пот, нерви и псувни
* "изключително доволен" = Ееее писна ми само да влачиш ня'кви боклуци у нас, не виждаш ли, че вече няма никакво място, а ти мъкнеш ли мъкнеш, къде сега ще го сложиш тоя пън... и само ме караш да правя ня'кви неща, и постоянно ми организираш нещо за свободното ми време! :)))))


9 коментара:

Nezzo каза...

Ееех, страхотно се е получило! Направо ми направи деня това пънче :)

Анонимен каза...

Рисунките по пънчето са невероятни! Браво, наистина - за цялостната идея!

Яна каза...

Ех, че красиво пънче!Как да не си потърся и аз някое негово братче или сестриче! ;)

lenival каза...

Страхотно сладко... в първия момент като видях жените се стресирах, но после страшно се зарадвах на крайния вариант. А опакованото в рае кресло е мой фаворит!!! :")

Анонимен каза...

Благодаря за това забавление рано сутринта. Да оставим настрана красотите, които твориш - там си ме спечелила завинаги. Но приказката, ах, приказката... Смях се с глас.

Nina каза...

ххаха и аз много се смях на приказката, много забавно всичко и най вече накрач поясненията хаха от стила на един замах с триона...
Просто Ваня отсвсякъде си артист, рисуваш твориш и сега и приказки взе да пишеш.Браво

martiti каза...

ей Ванчеей,
случайно и аз много обичм пънчета, копчета...и имам рожден ден:)

и мaй е време да се появи VANQFORM:)

Vanya каза...

Мартина много ме изненада с това, че имаш рожден ден...не знаех :))))) Мислех си, че само аз имам!

Анонимен каза...

Прекрасно е!