разходка из Сопот

Този уикенд направихме една кратка и бърза туристическа разходка в град Сопот. Ще споделя основно в снимки местата, които посетихме. Последния съзнателен път, когато съм ходила в град Сопот беше в ученическите ми години и да си призная беше по задължение и се чувствам много невежа по отношение на забележителностите в България. Имаме толкова красиви места, които не съм видяла, който са ми буквално "под носа", но все мисля за екскурзии в чужбина. Срамота! Както и да е явно ще горя в Ада :)
Малко географска информация...

... и след като изкачихме хълма...

...се озовахме в една семейна къща - хотел.

Там ни посрещнаха ето тези малчугани :)

Също и тази красавица с омайния поглед (тук да вметна малко "черен" хумор благодарение на който си утвърждавам мястото в Ада, а именно с фразата "с едното те гледа, с другото те търси",... нещо взе да ми става горещо:)))
Глупостите настрана, но очите й са страхотни! Може и мъжки котарак да е било(Upss)!

Имаше и още... следващия беше много дебел, направо огромен (хора не видях, сигурно той ги е погълнал всичките :) Котките бяха навсякъде, определено те управляваха къщата! Явно работят в екип... малките котета примамват хората, а големите котки ги изяждат, а котките вегетарианци(смисъл тези които не се хранят с хора) ще ги познаете по различните очи! Но ние притежавахме вълшебна пръчка (шпеков салам) и успяхме да преминем обсадата на котараците :)

А ето така изглеждаше мястото, на което пренощувахме. Беше много битово и уютно!

На следващия ден отидохме да разгледаме къщата музей на Иван Вазов.

О не, тази не е с различни очи... шпек, шпек!

Истински тъкачен стан, за килимчета ... в средното училище и аз използвах по-опростен вариант на този за да си направя дипломната работа. Може да я снимам тези дни и да ви я покажа.

... и вретено :) Тук нямаше принцеса, убола си пръста на вретеното и заспала, проверих и в спалнята:)
...Кухнята с малките трикраки столчета...

...дневната...

...а тук на верандата е точно като за мен, има много възглавнички!

А ето я и спалнята (казах ви че я няма принцесата)...

... с ръчно тъкан килим!

Видяхме и помещението, където са изложени творби на Вазов и исторически данни за събития свързани с него. Най-интересен за мен беше следващия стенопис на Дечко Тодоров, изобразяващ автора с герои от негови произведения.

Както и творбите му издадени на чужди езици.

...и семейството на Иван Вазов.

В центъра на града е издигнат паметник на И.Вазов.

След къщата музей отидохме да разгледаме манастира Свети Спас, в бизост до лифта, на който не се качихме, защото времето беше много студено. Иках да видим и крепостта Аневско кале, за която четох малко преди да тръгнем, но времето ни спря, затова го оставяме за пролетта.

Почти на всеки ъгъл имаше чешма със студена вода (прочетох също, че самото име на града означава "поток", така че не се учудвам на многото чешми).

Дойде време да отпътуваме...

...а по пътя ни погълна истинска снежна виелица. Честит първи сняг :)