понеделник, 4 март 2013 г.

Нещо лично - появата на нашето бебе!

Имаме си вече бебенце! Да ви представя нашия син Мартин. Кръстен е на баба Марта (с мартеничките), защото го очаквахме през месец март на 08.03.2013, но се роди по-рано от очакваното и е много мъничък още. А относно името му, татко му Милен много обича да се шегува: "Жената каза и ние решихме...!"
Това е една дълга история на по-лична тема - за моята бременност. Съвсем различна от hand-made нещата, за които обикновено пиша, така че може и да прескочите следващите няколко реда :)
 Мартинчо се роди на 24.02.2013 в 14:05 часа, 47см и тежеше само 2350кг. Сега полека наддава на тегло и има повече бузи и мекичко по тялото. Пък и аз боледувах цели три седмици преди самото раждане и си мисля, че заради това може да се е родил толкова мъничък. Сега вече сме добре и двамата и имаме много възможности за гуши-муши :)))
Настроена съм много лично и искам да споделя накратко историята до появата на бебето ни, защото за мен той си е истинско чудо. Отдавна искахме да имаме бебе с Милен, но все не се получаваше, нещо което е често срещано напоследък и си мисля че начина ни на живот си казва последната дума. С Милен сме заедно като двойка още от университета - 2001година. Преди около три години започнахме с опитите да си имаме бебе, но с неуспех още при първото ми забременяване, което не беше въобще от първия опит. Чудех се защо съм останала с впечатлението, че нещата стават лесно. В крайна сметка имаше бременност и бяхме най-щастливите на света, ... но само за една седмица. Тогава получих кървене, а дори беше още рано да се установи бременност. Мога да кажа че това беше най-мъчителната фаза от живота ми досега. Няколко дни изкарах в страшни болки, докато се разбере какво става. Тогава истински се разочаровах от докторите и отношението на хората, които се грижат за нашето здраве. Имах направление за прием в болница, но за да не им се карат че заемам легло за нищо (защото още не се знаеше каква е причината за кървенето) ме караха да си се прибирам вкъщи. Не можех да се храня. Три дни ядях само ябълки и пиех вода, като че огромна буца ми беше заседнала в гърлото и нищо друго не можех да приема. Отслабнах с 5килограма за този период. И тогава благодарение на познат семеен лекар, нещата изведнъж се развиха много бързо. Смених болницата! И още при първия преглед установиха извънматочна бременност в едната ми тръба. Беше започнало вътрешно разкъсване и кървене и бях приета за операция по спешност. За да не съм прекалено подробна ще кажа само, че всичко се разви добре, но трябваше да изрежат едната ми тръба. Така шансовете ми за следваща бременност намаляха. След около година започнахме отново с опитите да си имаме бебе. Успях отново да забременея, но не беше същата радост. Постоянно притеснение да не се обърка нещо и този път. С всеки изминал ден умирах от страх, че ще видя кръв, когато отивам до тоалетна. И така и се случи. Този път обаче знаех къде да отида. Оказа се, че зародиша просто не се е задържал. Започнах с изследвания за да установим дали има някаква причина за това. Тогава ми се струпаха още няколко здравословни проблема и семейни нещастия. Изведнъж рухнах и не можех да спра да плача. Получих тревожно разтройство - пристъпи на паника, страх и чувството, че не мога да се успокоя, стягане в сърцето и то без никаква причина. Насочиха ме към психиатър и психотерапевт. Около половин година бях на хапчета и споделяне с терапевта. Тогава започнах и писането на този блог, за да се разсейвам и да намеря някакъв друг смисъл, нещо което да ме успокоява и радва. Имаше подобрение. Продължих с изследванията и се установи, че имам генетично заболяване и проблеми с щитовидната жлеза, които са причина за спонтанни аборти в начална бременност. И така - следене на овулацията прегледи за да "хванем" удобния момент с единствената ми тръба. Отново обаче не се получи. Така трябваше да прескоча един месечен цикъл, когато пак овулирам откъм тръбата. Малко сложно :) Стигнахме до заключението, че явно нещата ще трябва да станат инвитро. Опцията беше отново операция, запушване на единствената ми тръба и след това инвитро. Подадох си документите към фонда за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми и тогава се случи моето чудо. Бях забременяла и то от левия яйчник, през дясната, единствената ми маточна тръба. Нямам идея как става това, но не го бях очаквала. Знаех само, че за да забременея трябва да се случи откъм яйчника с тръбата. Беше истинска изненада, защото стана от този без тръба. Малко преди това, имах според мен някой "съдбовни" сънища. Не вярвам особено в такива неща, но да знаете има нещо, което няма как да обясним и понякога сънищата ни могат много да ни кажат. Та тези сънища мисля да оставя за себе си, но това което те вещаеха беше че ще имам дете. Така и се случи. Веднага когато разбрах че съм бременна с моя доктор взехме мерки за да мога да задържа тази бременност. През тези девет месеца бях постоянно на инжекции и следене на щитовидната жлеза. Изпитвах много моменти на страх да не загубя и това бебе. В началото на бременността все още бях на антидепресанти и трябваше да ги спра предсрочно заради бебето. Страх ме беше да не се повтори тревожността и паниката, но за мое щастие издържах.
Така в игри и закачки дойде и момента на раждането. Бяхме си легнали, но аз нещо не успявах да заспя. Имах някакви странни болки и се чудех това ли е или не, а и беше рано. Нямаше заспиване. Започнах да следя интервала на болките. Наподобяваха спазми на червата при разтройство, но доста по продължителни като време. Стигнаха интервал от пет минути и си казах, че явно трябва да събудя Милен защото нещо става и е по-добре да отида с фалшива тревога до болницата отколкото да чакам да стане сериозно. Като го събудих и му казах че май имам контракции той направо подскочи от леглото :) Отидохме в болницата в три часа през нощта и там болките ставаха все по-силни. Докторите казаха че имам разкритие около 1-2см. Странно беше защото ме болеше като за повече :) Приеха ме за да следят бебето, защото имаше някакви притеснения около кръвоснабдяването му. Така изкарах нощта, както и сутринта в болницата. Към 11 часа сутринта болките бяха много силни на интервал около минута и по-малко, а разкритието беше само 4см. Не издържах и поисках упойка. Идеше ми да разцелувам анестезиоложката ми, когато упойката подейства. Чувствах болките, но не бяха толкова силни. Така минаха още няколко часа в опит за дрямка. Упойката започна да ме пуска точно когато започна раждането. Усещах все по-силно болките и започнаха напъни. Това е точно както са ми го описвали - все едно ти се ходи по голяма нужда, но едновременно с това силно болеше. Напъните ми бяха много трудни, защото просто не ми оставаше въздух. Докторите направо скачаха по гърдите ми и едвам дишах, защото започнаха да губят тоновете на бебето и трябваше бързо да излиза. Наложи се и да ме резнат малко. Бебето излезе след дълга борба. Умирах си от страх защото не ревеше. Много бързо започнаха да го обдишват с кислород и да го тупкат по тялото. Изглеждаше ми прекалено дълъг този интервал от време, но накрая бебето се разплака. Поисках да го гушна и след малко ми го сложиха върху гърдите. Това беше най-вълнуващия момент. Разплаках се когато го докоснах, а той изглеждаше много измъчен и плачеше тихичко. Нямаше как да не го обикна! Гушкахме се кратко, защото го отнесоха много бързо заради състоянието му. Няма такова чувство като това да видиш собственото си дете!
Малкия много ми липсваше. Държаха го три дни на системи поради малкото му тегло и цялостната му слабост. Не можех да го гушкам. Имаше и голяма доза притеснение, защото ми казаха че може да има и някаква инфекция и да се наложи да му дават антибиотик понеже бил повръщал. Дори не мислех за това, че не мога да си седна на гъза. Три часа след раждането вече обикалях по коридорите на болницата, защото много исках да го видя и да разбера как е. За наше щастие се разминахме с лекарствата. Дори се шегувах че нашето бебе се познава лесно измежду другите в отделението - просто търсиш най-малкото, най-грозното и най-смачканото. А как болят гърдите от нахлуващата коластра няма да ви описвам :) Малкия започна да суче и да трупа сили. Най-добре забелязвам разликата в пръстите на ръцете му. В началото бяха слаби и сбръчкани, а сега стават все по-пухкави :))) Целия ще го изям!
И така след всичко това сега си имаме малкия Мартинчо у дома и сме много щастливи. Мисля че прилича на Милен, но ще видим. Пожелавам едно такова чудо на всеки, който го иска! Честита баба Марта, доскоро и с усмивка от нас :)


33 коментара:

Анонимен каза...

Ваня! Мартин е най-усмихнатото и мило малко бебче! Има невероятна майка и явно го усеща, защото изглежда много доволен =)))Толкова се радвам, че всичко е минало добре! Бъдете здрави!Дани

Павлина Петкова каза...

Много ме развълнува, в момента в който видях малката снимка на таблото ми, възкликнах, родило се е! Пожелавам ви попътен вятър и усмивки!
Сърдечни поздрави!

skylife каза...

Желая ви сама ной- щастливите и искрени дъъълни години на щастие с този мъник. Нека да ви е жив и здрав, а на всички полуотчаяни като нас - да си пожелаем вашето щастие!

Много целувки и силни прегръдки!

Анонимен каза...

Браво, милички! Каква прекрасна новина и чудесно мъничко бебенце, обичано и желано!! Да сте живи и здрави и да ви се случват милиони прекрасни неща всеки ден!!!Ваня, мисля, че си невероятна мама. Пожелавам ви много любов и щастие и на тримата!

Анонимен каза...

от Мариана

Анонимен каза...

Сега вече след като прочетох до края и се смея просълзена и си мисля, че е вярна приказката, че понякога най- веселите и усмихнати хора преживяват или са имали много трудни моменти ( и аз много се шегувам ;) ). И сега ти пожелавам тези трудни моменти да са вече само зад гърба ти и от този миг нанатък всичко да е от прекрасно по-прекрасно във вашето семейство със сладкото юначе!!! Целувки ( няма нищо , че не се познаваме)Mariana

Мирише ми на ЛЮЛЯК! каза...

Честита рожба, Ваня! Нека Мартин расте здрав, добричък и има целият късмет на света!

Много ме развълнува написаното. До болка ми е познат твоя извървян път. И нашата Ния е дълго чакано дете. Минаха години на разочарование, болка и тъга, докато тя се роди, а с това и светът стана по-светъл и добър за мен.

Аз вярвам в знаците на съдбата! Не спирам да вярвам, че второто ни дете ще ни намери по прекия път!

Milena Poptoleva каза...

Пу-пу .....да не са му уроки!Прекрасни сте...особено младежът!Целувам Ви !

Елена каза...

Ваня, силно гуш от мен! НАй-голямото щастие е вече в ръцете ти и вече нищо няма значение. Сега следват дълги години на щастие, наслаждавайте му се. А мъничкият Мартин е съвършен :)

Анонимен каза...

Честито Ваня! Толкова мил и прочувствен разказ. Желая ви много здраве на цялото семейство и още толкова щастие!
А думите ти за извървяния път са толкова обнадеждаващи! Точно от такава история имах нужда! Мерси!

Звездица каза...

Честито бебче!

Когато преди една година започнах да следя блога и през ум не ми е минавало, че освен страхотните неща, които създава с ръцете си, жената от блога има и такъв оформен в трудности характер!

Мартин е юнак. Да е жив и здрав! :)

Анонимен каза...

честито :)

Plamena Topalova каза...

Да ви е жив и здрав малкия сладур! Да порасне голям и силен и много умен:)

Lionelsa каза...

След всички перипети и трудности,които сте имали, най-важното е, че вече сте трима у дома и денят ви е изпълнен с нежност и радост!
Бъдете много щастливи!

Candy каза...

О, Миличка, толкова се радвам! Не бих пропуснала нито един ред от написаното!!! Преди всичко ви пожелавам много здраве на всички и най-вече на това прелестно малко бижу! Прегръщам ви и ви целувам!!!

Ana каза...

Пожелавам на малкия Мартин и смелите му родители на първо място много здраве - защото без него сме за никъде. Пожелавам ви също така много поводи за усмивки, щастие и спокойствие. А специално на бебо пожелавам и да израстне разумно момче, което да може да се пази само в живота.

Най-вълшебни са тези първи месеци - топли, мили с много прегръдки и понякога малко сън. Но незаменими - моментът, в който опознаваш един малък човек, който ще стане неразделна част от сърцето ти.

Dess V каза...

Честита рожба и от мен! От доста време следя блога ти и много ми харесва всяка твоя публикация и почерка, с който е написана. За това, нямаше и как да остана безпричастна към вашето голямо лично щастие и да ви честитя. Пожелавам ви от тук-нататък перипетиите да са все по-малко, а щастливите мигове - ежедневие!

Стефка каза...

Честита рожба! Жив и здрав малкият юнак, голям мъж да порасне, да радва мама и тате! На мама пожелавам много търпение и вътрешен мир, дълго и безболезнено кърмене! Усмивки и: Пу да ви насерат кокошките!

The witch каза...

Ваня, разказът ти силно ме развълнува. Усетих всяка от твоите емоции през целия труден път, през който си преминала.
Сега, ти и щастливият татко се насладете на родителството с всичките му радости и тревоги, които води със себе си. Това е истинско чудо! Незаменимо е! Зная това от личен опит.
Нека малкият Мартин расте здрав и обичан.
Желая на тримата само радост и удовлетворение отсега занапред.
Прегръщам ви!

Криси каза...

Честита сладка малка рожба. Пожелавам Ви много щастие от сега на татък, въпреки трудностите, които сте имали. Няма по мил момент от това да видиш личицето на детето си за първи път. Гушкайте се и се обичайте и бъдете щастливи.

Svetla Angelova каза...

Ваня,не се познаваме, но тъй като следя блога ти и всеки път се вдъхновявам от нещата, които майсториш, мисля, че най-после трябва да ти напиша едно искрено развълнувано:
ЧЕСТИТО!!! Не знам дали осъзнаваш колко много надежда има в историята ти за появата и създаването на малкия ви син, за което ти благодаря!!!Има огромен смисъл хората да споделят толкова лични неща, макар и понякога да е трудно за разказвача.
Имаш прекрасно малко бебче, пожелавам ви месеци на гушкане, гледане, целувки, и всички уникални първи мигове с Мартинчо, споделени и с човека до теб!!!

tcvetelinka каза...

Честита рожба, искрено се зарадвах на тази новина. Дано да е жив и здрав и много да ви радва! Пожелавам ви много любов и топлина!

svetlina каза...

Ауууу :) Как обичам мартинчовци!!!
Честито ви сбръчкато бебче! Дано си хареса новия дом и да продължава да се усмихва така заразително :)

Mарияна каза...

Честита ви рожба, много здраве, креативността на мама и майсторлъка на тати да притежава, Марти :)
Ваня, много от написаното съм изживяла лично и напълно те разбирам, бях чувала за забременяване като твоето, на мен ми помогна следенето на овулация. Важно е, че Марти е на бял свят и сега ви остава да дебелеете и да се гушкате!

Анонимен каза...

Да ви е жив и здрав малкият красавец, да сте много щастливи заедно! Много сладко бебченце!

diana каза...

Да е жив и здрав малкият Мартин! Да носи много радост на мама и тати!

Краси каза...

Разплака ме, но се радвам, че всичко е завършило благополучно и си имате този невероятен Мартин. Да ви е жив и здрав и много да ви радва. Само хубави моменти ви желая от сега нататък.

MihaellaGolden каза...

Честита рожбичка. Историята много ме трогна. Да Ви е живо и здраво ангелчето :)

Анонимен каза...

4ESTITO Vania! Nai iskreni pojelania za mnogo zdrave, shtastie i nazabravimi momenti sas malkoto 4ove4e!

Julka каза...

Честито и от мен! Да е жив и здрав малкия мъж и много да ви радва :)
Поздрави и ще чакам с нетърпение следваща пост, когато и да е :) с тези грижи за малкия малчуган ;)

Анонимен каза...

Ваня, честито и от мен! Слава Богу, борбата ви е била успешна. Радвам се, че се е появило още едно желано бебе. Да сте живи и здрави! И аз имам проблеми със зачеването, имах и една несполучлива бременност и оттогава - 4 години напразно. Дано Господ се смили и да ни даде и на нас рожба! Сега вече дома Ви е пълен. Няма по-голяма радост в живота! Поздрави, Силвия

Мира Спасова каза...

Честито, Ваня!
Пожелавам ви след всички перипетии да ви се случват само щастливи моменти с малкия Мартин! Да ви е гордост и радост, да яде и спи по много :)

Анонимен каза...

Честито Ваня,

Да Ви е здраво, усмихнато и щастливо бебчето!!!!

Възхищавам се на изящния Ви стил на писане!

поздрави от Дани