понеделник, 23 юни 2014 г.

Разходка до Рупите

За първи път откакто се роди малкия ни Мартин пътувахме до морето. Тогава той беше на шест месеца и не беше нещо запомнящо се! Сега обаче вече е на една годинка и четири месеца, ходи сам и то сравнително стабилно, така че успяхме да направим един семеен уикенд до Рупите или по-точно до храма Св.Петка на баба Ванга -второто ни семейно пътуване! Мисля че имаме да наваксваме :))))  Пътуването ни започна с изнервящо задръстване още в София. Маршрут, които обикновено ни отнема 15-20минути, този път пътувахме цял час. То къде ли няма ремонти? И то заради пустата навигация, която Милен се чудеше защо изобщо слуша, а не си кара той където знае, но нали уж е измислена да изчислява "най-добрия" маршрут? Това изчисление не знаеше за ремонтите и затворените пътища и затова трябваше почти да се върнем към изходната позиция за да успеем да излезем от града. Марти през цялото време казваше "дрън", но си го представете без буквата "р", защото преди леличката от навигацията да заговори имаше едно такова звънче за повишаване на вниманието. На всичкото отгоре заваля - отново и веднага започнаха да ми се въртят мисли за провалено пътуване, но бяхме резервирали и платили хотел, така че връщане нямаше. Забравих да спомена, че Мартин не спираше да мърмори, защото колата не се движеше и знам ли още за какво? Така ли изглеждат пътуванията с деца? Давах му солета след солета, че поне тогава не мрънкаше! Успяхме да се качим на магистралата накрая, но мрънкането продължи, защото наближаваше вече времето за хранене, а уж излязохме сутринта от вкъщи. Затова спряхме на първата бензиностанция. Меко казано разочароващо, след като вече се движехме, но се оказа че на Мартинчо мама му е изпуснал памперса и е направил всичко в пиш. Как после да не мрънка. Е оправихме се, напапахме се :) Както тръгнахме и маминия заспа и спа през целия път! Но облаците не ни пропуснаха и ни връхлетя чудна градушка. Наложи се да спрем, защото карането беше невъзможно.
Както виждате от снимките обаче успяхме да стигнем :) След дъжда по пътя, уцелихме първия слънчев следобед от поредицата дъждовни дни тази година и то точно когато пристигнахме на Рупите. Температурата стана около 35 градуса, но за щастие бяха включени всички пръскачки по поляните около храма. Марто им викаше "кап кап" и имахме възможност да се разхлаждаме.


Занесохме цвете на гроба на баба Ванга, който се намира до самия храм.


Наоколо бяха засадили бамбуци, които правеха чудна сянка, а аз си откъснах едно клонче с надеждата да се вкорени, но засега не му се получава.

Ето тука Мартин е отговорник за моето клонче и сочеше към гнездата на щъркелите "еее там'.

Около къщичката на баба Ванга всичко беше в цветя. Много топло и уютно!



Можеше да се разглежда и вътре из стаите, където имаше интересни вещи, явно подаръци за нея от различни хора и места по света. Много скромно е живяла и мястото е изключително приятно. За щастие явно има кой да го поддържа за да не се превърне в поредната занемарена забележителност в България, защото хора идваха постоянно докато бяхме там!



Тук се забавлявахме на сянка под една от беседките. Мартин "почти" си слага очилата на мама :) Да ви се похваля имаме си вече зъбиии, първите два избиха към осмия месец и след това нищичко в продължение на шест месеца, но след затишието излязоха още два зъба наведнъж. Да обаче не точно тези, които се очакваше! Вместо централните резци отгоре ни излязоха първо тези до тях и сега Марто няма как да си люпи семките! Както обичам да казвам, явно детето си реди тетрис :))))) 
В местността имаше горещи изворни води с температура 76 градуса - идеално за къпане! Аз обичам да ми е топличка водата ;))))



В края на чудния ни следобед отидохме в град Сандански за да пренощуваме. В хотела ни очакваше минерален басейн и нямаше как да не опита и Мартин от това удоволствие. Бях му купила мъжки бански :) и им направихме сефтето. За наша радост той не се уплаши от водата, даже много му хареса и имахме проблем с излизането. Милен се шегува, че един ден като порасне Мартинчо и само ще му викам отстрани: "Мартине излизай вече, виж синя ти е устата!" Прибрахме се в стаята, свалихме бързо мокрите бански (и папмерса под тях, който беше се издул до неузнаваем размер) и пуснах Марто да се разхожда както мама го е родила,  но с тениска из стаята :) Докато оставя торбата с багажа ни от "плажа" и наш Мартинчо се изпишка в средата на стаята върху рошавия мокет. Нямаше сила която да го спре, опитах с шепи да хвана каквото мога, но уви, детето си маркира стаята :))) После голям смях падна и бърсане също. 
Ей го маминия плувец :) Първото му къпане в басейн!
После хапнахме - някой обилно, и имаше въргал в леглото. Нани на, чак до сутринта!
Всичко чудесно, но аз не спах добре :)))))) може ли да се събудя с болки в гърба в спа хотел? Срамота! Нямахме време за масажи, спа и такива ми ти сма :) все пак бяхме само за една нощувка, иначе няма как да пропусна масаж, но да има нещо и за следващия път! На връщане Мартинчо пак спа през целия път в колата, естествено след като "изкъка" едно миризливо ко (това са важни неща за една майка, затова трябваше да споделя). Явно с деца на път, само паметни случки ще има! Пътя до там беше чудесен (без дупки имам предвид), така че яхвайте транспорта и на разходка!

2 коментара:

Classy~ каза...

Ох че сладко, страхотен пътепис! Радвам се, че сте си изкарали хубаво от тук нататък само екскурзии ви чакат :)) Малкият расте все по-бързо, докато се усетиш и ще започне да ти иска стотинки за бонбони, после след някоя друга година ще има да ти се сърди и да ти вика (много хубав период :D), а след това като го удари едно осъзнание, колко много си ви обича.. Лети времето :)
Снимките обаче са наистина страхотни, никога не съм ходила в този край на България, дано някой ден и аз да се разходя до там :)

Поздрави
Ивс

Екатерина каза...

Много го харесвам този район, толкова е спокойно и красиво там. Страхотни снимки! Марти е голям сладур:) Поздрави!