масичката на балкона и "лесните" калъфки за столчетата

 Това остана от балконската ни масичка. Може и да сте забелязали в предишната публикация, че я бях скрила под една покривка - ето защо! Как изглеждаше в началото може да видите ето тук. Освежихме преди време столовете, но масата остана да чака. Сега дойде и нейния ред за освежаване. С малкия ни Мартинчо се разходихме до BAUHAUS и купихме три летвички, който трябваше да стигнат за направата на нов плот на масата. Размера им беше възможно най-близък до оригиналния.

Естествено Милен разглоби стария плот и наряза летвичките за новия, а от мен шкурката и боята :) Изчистих с една шкурка ръждата, където я имаше и боядисах основата с бяла боя (на спрей).

Три от летвичките оцветих в различни цветове, а останалите само ги лакирах. Ако зависеше изцяло от мен всички щяха да са различни, но както и при столовете се съобразих и с Милен, който си ги харесваше в натуралния цвят.

 За да се получи всичко в тон направих и две нови калъфки за възглавниците на столовете. Това за мен е възможно най-елементарния начин да се ушие калъф и сега ще ви го покажа много подробно в снимки. Първо си отрязах парче плат. Ако искате калъфка с размери 40/40см, парчето трябва да бъде около 45/100см. Първата ми работа беше да подгъна на машината едната, къса страна на парчето плат, ето така...

 ...после поставих възглавницата за която е калъфа отгоре...

 ...прегънах отгоре й плата...

 ...после го подпъхнах (дясно на снимката) под възглавницата. По този начин трябва да се зашие.

 Ето го отново последния момент с подпъхването, но погледнато от долната страна :))) за да е по-ясно.

 С карфици си отбелязах къде да мине шевът...

 ... и той мина :))))) От ляво и от дясно на калъфката, като аз си оставих около 2-2,5см надмерка (или което ще рече - когато режа плата, за да се получи възглавницата 40см широка и добавям 2,5 отляво и 2,5см от дясно, така се получава 45см ширина на парчето плат, но може и по-малко да е ако сте по-напред с материала :)))))

 От лицевата страна ми се получи ето това. За да ви стане по ясно си погледнете калъфката на възглавницата на която спите, а ако сте от тези като мен и не спите, защото на Мартин му растат зъби може да видите калъфа на таткото :))))) (не че и той се наспива ама поне лежи там нещо :))))

 И така изглежда освежената ни тераса сега.

Но мисля че ще променя цвета на оранжевата летвичка. Искам да се получи като онзи тревно-мръсно-зеленикавия от калъфа на възглавницата.

Всичко ни е различен цвят и металните основи също, но луд на шарено се радва :)

А тук да покажа, че и Марто си е донесъл стола :)))) На тати -син, на мама-розов, а на Марти - зелен стол (гърне) :)))))

 Ето го, вече е на 1,5 години :) не изпуска от поглед "бутата" (разбирайте колите по улицата), качен върху истинско столче, което използваме за да го къпем в банята под душа. Да ви кажа и върху гърнето съм го къпала и е доста удобно, защото няма как да падне от него :))))

за цветенцата и балкончетата

 Тази история трябваше да я напиша още пролетта. Бързам като охлюв! 

Миналата година в края на лятото на нашата терасата преобладаваха карамфили, мента(за лимонада) и чушлета - неочаквано добра комбинация! До чушките така и не стигнахме, защото нещо се съсухриха, но ментичката я сефтосахме :) Тази пролет с Мартинчо се разходихме за нови цветя до магазин BAUHAUS. Докато обикаляхме - аз бутайки, а той седейки в металната количка ни освежиха няколко капки вода, да не кажа понамокриха, защото бяхме в откритата част на магазина. Мислех че са от онези пръскачки, с които освежават цветята, но си се оказа яко дъжд, но тогава не знаехме колко още дъждовни дни, даже месеци ни чакаха и се порадвахме. Така обикаляйки между капките си купихме нова универсална торфо-почвена смес, за да пресадим цветята, както и саксии, няколко цветенца калибрахое, бакопа, петунии и любимия ми от много време японски клен. Имаше и няколко т.нар билки в саксии(тях обаче от BAUMAX, всичко ни е BAU - голяма гъзария :)))

Петуниите са стандарт при мен! Цъфтят много добре на нашата тераса, затова не пропускам година без да съм засадила от тях.

 Обожавам също подправки и билки или цветя от типа "туфички с дребни цветчета" :))) Затова си купихме и мащерка.

 Тук са ми и останалите от група билки, които миришат много свежо когато преминавам покрай тях, но така и не запомних коя каква е :) но ментичката от миналата година пак изкара листенца, така че ще се радваме и това лято на домашна лимонада.

 Сега обаче ще ви занимая с японския ми клен, който е много мъничък, но за сметка на това е от бавнорастящия вид (има там някакви различни кленове :) За него специално купих тази квадратната саксия. Ей обожавам като видя такива на нечия входна врата, така разположени от двете й страни с някакви храстчета в тях, които стопанина грижливо подменя според сезона, но на нашата врата няма как да стане иначе досега да съм го направила :))) Купих си и една пластмасова, но дълга цял метър саксия.

Бойното поле трябва да изглежда така! Това е сигурен признак, че правите нещата както трябва :))) Колкото ви е по-тясно толкова в по-правилна посока сте! Важно е да има и разсипана пръст, тук и малко там, и малко по пантофите ви, която без да очаквате си вкарвате вътре в стаята и тя залепва на някое рошаво килимче например! След като се уверите че всичко е както го описах по-горе да кажа за дренажа :)

 За тези от вас, които хич не разбират да знаете че най-отдолу в саксията е хубаво да слагате малко камъчета. Те служат за дренаж и така не загниват корените на растенията ви от насъбралата се в чинийката вода. Аз моите ги събирах около блока като обикалях с Мартин на разходка. После ги измих добре и ги подредих на дъното на саксията за милото ми кленче. Едва тогава видях, че са ми малко, но клена ще трябва да го преживее :)))

После напълних почти до горе с пръст, изрових си дупка в средата и поставих дръвцето вътре. Хубаво е да махате и пластмасовата саксия с която го продават :)))) Аз така когато си правих кърначе за първи път си го изпекох с хартията отдолу, но вие не правете така в къщи :)))) После се натиска хубаво с ръчички около растението за да му изкарате въздуха :) и посипвате пак с още малко почва. И така аз си засадих моя японски клен в саксия, а като порасне ще му измисля място в двора на мама. Да не забравя - полейте го с вода!

В дългата саксия засадих онези висящите от типа като петуниите, които ви споменах по-горе, с идеята да направят една цветна завеса от висящи цветя, когато станат големи.

 Точно в разгара на лятото си купихме и тента, за която мечтая (или мрънкам) още от миналата година. Взехме я пак от BAUHAUS за невероятните 137лв, при това даже и не се дупчи по тавана (тука малко продуктово позициониране, че разбрах модерно било) и сега вече и в най-големия пек можем да си седим на терасата, а пази и от пилешки дреболии летящи с бясна скорост нейде от небето :) Ей затова пари няма да видим ние :) не си ли е да те нацвъка пиле, няма как да ти се получи с финансите :))))

 Изкуствената ни тревичка оцеля и тази зима. Е вече не е толкова свежа :) Тук може да видите цветята ми вече пораснали, или както се казва "парат не се барат", топли от днес :)))

 Има малко негативи цялата работа, да не мислите че е толкова хубаво колкото изглежда? Мартинчо се изкъка тази сутрин и от кофата за боклук се носи аромат на нещо умряло още миналата седмица, но иначе е ми е много сладък маминия. Малко ме дразни и климатика там на стената, но да кажем че това е не дотам добро, дизайнерско решение!

 От магазин LIDL пък преди около месец (майче), си купих и тези мрежи - завеса срещу насекоми. Не е много удобна, но нямаха от онези "готини" висящи пердета от нарязана мушама за да ми пазят от мухите. Аз се шегувам, но едно време на село имаше една такава на входната врата, на която обожавах да се провисвам и люлея, но тя беше по-скоро с пластмасови ресни и много по-здрава щом ме е издържала. Та тази завеса си я купих не толкова заради комарите, защото от тях спасение няма, то излиза една пъпка-плюска все едно врабче те е ухапало, ами заради едни малки зелени миризливки, които миналата година обикаляха през нощта в стаята и се чудех хеликоптери ли кръжат или какво?

 Тука и билките вече са големи, но аз все още не зная коя каква е :))))

 Еднометровата ми саксия с висящите видове...

 ... а сега вече и на Мартин разни играчки се размотават из терасата! Тази количка за прохождащи, за да не я бъркаме с количките на други момчета бутащи бебета, я налепих с малко стикери, така че да е разпознаваема. Нали знаете..."Тази е моята!"..."Не не е! Къде пише?"...затова на нашата го пише!

И за днес стига, че много ви станаха свежите идеи за градината :)))

Разходка до Рупите

За първи път откакто се роди малкия ни Мартин пътувахме до морето. Тогава той беше на шест месеца и не беше нещо запомнящо се! Сега обаче вече е на една годинка и четири месеца, ходи сам и то сравнително стабилно, така че успяхме да направим един семеен уикенд до Рупите или по-точно до храма Св.Петка на баба Ванга -второто ни семейно пътуване! Мисля че имаме да наваксваме :))))  Пътуването ни започна с изнервящо задръстване още в София. Маршрут, които обикновено ни отнема 15-20минути, този път пътувахме цял час. То къде ли няма ремонти? И то заради пустата навигация, която Милен се чудеше защо изобщо слуша, а не си кара той където знае, но нали уж е измислена да изчислява "най-добрия" маршрут? Това изчисление не знаеше за ремонтите и затворените пътища и затова трябваше почти да се върнем към изходната позиция за да успеем да излезем от града. Марти през цялото време казваше "дрън", но си го представете без буквата "р", защото преди леличката от навигацията да заговори имаше едно такова звънче за повишаване на вниманието. На всичкото отгоре заваля - отново и веднага започнаха да ми се въртят мисли за провалено пътуване, но бяхме резервирали и платили хотел, така че връщане нямаше. Забравих да спомена, че Мартин не спираше да мърмори, защото колата не се движеше и знам ли още за какво? Така ли изглеждат пътуванията с деца? Давах му солета след солета, че поне тогава не мрънкаше! Успяхме да се качим на магистралата накрая, но мрънкането продължи, защото наближаваше вече времето за хранене, а уж излязохме сутринта от вкъщи. Затова спряхме на първата бензиностанция. Меко казано разочароващо, след като вече се движехме, но се оказа че на Мартинчо мама му е изпуснал памперса и е направил всичко в пиш. Как после да не мрънка. Е оправихме се, напапахме се :) Както тръгнахме и маминия заспа и спа през целия път! Но облаците не ни пропуснаха и ни връхлетя чудна градушка. Наложи се да спрем, защото карането беше невъзможно.

Както виждате от снимките обаче успяхме да стигнем :) След дъжда по пътя, уцелихме първия слънчев следобед от поредицата дъждовни дни тази година и то точно когато пристигнахме на Рупите. Температурата стана около 35 градуса, но за щастие бяха включени всички пръскачки по поляните около храма. Марто им викаше "кап кап" и имахме възможност да се разхлаждаме.

Занесохме цвете на гроба на баба Ванга, който се намира до самия храм.

Наоколо бяха засадили бамбуци, които правеха чудна сянка, а аз си откъснах едно клонче с надеждата да се вкорени, но засега не му се получава.

Ето тука Мартин е отговорник за моето клонче и сочеше към гнездата на щъркелите "еее там'.

Около къщичката на баба Ванга всичко беше в цветя. Много топло и уютно!

Можеше да се разглежда и вътре из стаите, където имаше интересни вещи, явно подаръци за нея от различни хора и места по света. Много скромно е живяла и мястото е изключително приятно. За щастие явно има кой да го поддържа за да не се превърне в поредната занемарена забележителност в България, защото хора идваха постоянно докато бяхме там!

Тук се забавлявахме на сянка под една от беседките. Мартин "почти" си слага очилата на мама :) Да ви се похваля имаме си вече зъбиии, първите два избиха към осмия месец и след това нищичко в продължение на шест месеца, но след затишието излязоха още два зъба наведнъж. Да обаче не точно тези, които се очакваше! Вместо централните резци отгоре ни излязоха първо тези до тях и сега Марто няма как да си люпи семките! Както обичам да казвам, явно детето си реди тетрис :))))) 

В местността имаше горещи изворни води с температура 76 градуса - идеално за къпане! Аз обичам да ми е топличка водата ;))))

В края на чудния ни следобед отидохме в град Сандански за да пренощуваме. В хотела ни очакваше минерален басейн и нямаше как да не опита и Мартин от това удоволствие. Бях му купила мъжки бански :) и им направихме сефтето. За наша радост той не се уплаши от водата, даже много му хареса и имахме проблем с излизането. Милен се шегува, че един ден като порасне Мартинчо и само ще му викам отстрани: "Мартине излизай вече, виж синя ти е устата!" Прибрахме се в стаята, свалихме бързо мокрите бански (и папмерса под тях, който беше се издул до неузнаваем размер) и пуснах Марто да се разхожда както мама го е родила,  но с тениска из стаята :) Докато оставя торбата с багажа ни от "плажа" и наш Мартинчо се изпишка в средата на стаята върху рошавия мокет. Нямаше сила която да го спре, опитах с шепи да хвана каквото мога, но уви, детето си маркира стаята :))) После голям смях падна и бърсане също. 

Ей го маминия плувец :) Първото му къпане в басейн!

После хапнахме - някой обилно, и имаше въргал в леглото. Нани на, чак до сутринта!

Всичко чудесно, но аз не спах добре :)))))) може ли да се събудя с болки в гърба в спа хотел? Срамота! Нямахме време за масажи, спа и такива ми ти сма :) все пак бяхме само за една нощувка, иначе няма как да пропусна масаж, но да има нещо и за следващия път! На връщане Мартинчо пак спа през целия път в колата, естествено след като "изкъка" едно миризливо ко (това са важни неща за една майка, затова трябваше да споделя). Явно с деца на път, само паметни случки ще има! Пътя до там беше чудесен (без дупки имам предвид), така че яхвайте транспорта и на разходка!