Стикери

Когато един ден мечтите станат реалност е хубаво и да се поддържат живи :) Аз вече имам сбъдната една от големите ми мечти! Естествено благодарение на родителите ми... както се казва "мама и тати ми купиха кола" (това преди няколко години... преди това дядо ми, ми подари неговата стара, но лачена кола с малка кукличка подскачаща под огледалото за обратно виждане и страхотен светъл салон)- Американската мечта! :)))) Но смятам, че напълно съм си я заслужила, защото единствено аз в нашето семейство имам Висше Образование (и дядо ми де, то това беше и причината за подаръка). Който учи ще сполучи ама трябват и пари за някой мечти! За тази кола мечтаех около десет години преди да се сбъдне, а аз не съм от търпеливите. На няколко пъти правих планове, колко пари трябва да спестя на месец за да я имам възможно най-скоро и след тези сметки много се разочаровах, и винаги се отчайвах.После избирах друг автомобил, на по-ниска цена, но пак се отчайвах! За кредит не ставаше и дума! Аз съм твърдо против кредитите, защото смятам, че човек трябва да живее с толкова с колкото разполага и голяма сума пари, които ти идват изведнъж обикновено си заминават изведнъж и то за неща, които с постоянните си доходи не можеш да поддържаш. Затова се радвам, че изчаках десет години сбъдването за тази мечта, защото сега мога сама да си плащам всичко по колата! Може да е глупаво, че вместо Световен Мир аз си мечтаех за кола, ама това е положението, пък и имам пълното право да не съм Господ, и да имам материални мечти, който иска може да оспори :) Едва когато се отказах от тази си мечта, тя взе че се сбъдна! Сега тази кола стана уникална! Това го казвам във връзка с това, че всяка трета руса "шаврантия" или "разтуротина" кара такава :))))...и аз там, само където не съм руса :))))))!
И така преди време имах една публикация за закачалка, която облепих с изрезки от комикси. Вдъхновението за това което направих сега по колата ми дойде от същата тази публикация и идеята за стикерите.

И сега да ви запозная с моя пЕжо (ударението е на втората буква, много е важно да не стават грешки с името)...той има много роднини и най-вече братовчетки из София, затова и намирането на резервни части е много лесно. Не си ги свалям от роднините му , а си ги купувам от магазините за резервни части... следвам правилото "с роднини да си нямаш работа"! Благодарение на един приятел с печатница имах достатъчно черно-бели стикери за да облепя няколко детайли по таблото :) Стикерите си ги издирвах в интернет, след което му ги подготвих за да ми ги напечати. Първоначално бях объркала размера им, но в края всичко беше достатъчно дребно за целта.

Нарязах си стикерите, защото бяха на един лист всичките, след това изчистих хубаво детайлите, по които исках да лепя с препарат - обезмаслител, защото по автомивките все пръскат таблото с едни лъскави и мазни гадости.

Облепих средната конзола, рамките на въздуховодите, капака на пепелника и дръжките на вратите...всичко което е отвътре.

Надявам се да издържи така, защото не съм  запечатвала стикерите с нищо отгоре. Разчитам на това, че са ламинирани все пак. Не зная и дали ще избелеят много от слънцето, но ако се стигне до там ще измисля нещо друго. Надявам се да ви хареса и ако имате някакви предложения за това как да ги запазя максимално дълго, ще се радвам на всякакви коментари.