събота, 30 юни 2012 г.

pure evil / чисто зло

Преди време ако си спомняте си търсех куче. Откри ми се една възможност да гледам за една седмица ето този звяр ...

 ... не се шегувам...казвам ви това е чисто зло в тялото на кученце, не я гледайте че е такава една мила и сладка! Тази госпожица се казва Тара, порода Бигъл (Beagle) на два месеца и половина е и майка й трябваше да пътува, затова аз станах леля-гледачка за няколко дни. Идеята ми беше да видя как се гледа куче в апартамент и ако всичко е ок (най-вече ако на Милен му хареса, защото е против тази моя идея) да си вземем и ние едно такова сладурче. Обаче... да има обаче... това беше най-дивото куче което съм гледала някога! Ето вижте ...повечето снимки изглеждаха така, защото тя не се спираше!

 За една нощ успя да обели фолиото на входната ни врата, пикаеше навсякъде и другите "миризливите" работи ги правеше навсякъде и на често. Още в самото начало събори телефона на Милен (и мисля че с това го спечели :))) като го захапа за кабела на зарядното устройство. Добре че той беше в съседната стая и не видя нищо, но чуваше много добре. Веднага имаше реплика " Телефона ли ми събори онази фабрика за лайна " или нещо в този смисъл :)))
 Освен това ми извади бримка на една от оранжевите пътечки в кухнята и се опитваше да махне изкуствената трева от пода на терасата ни. Имаше и някакви парчета от картон, когато я видях на сутринта, но тях нямам идея откъде ги беше откъснала. Казвам ви още първата нощ, дори и ден нямаше и направи погром :)
Лоша Тара! Не я гледайте в очите...опасно е! Направила е онзи поглед, от типа "не бях аз" и "защо ми се караш, виж колко съм сладка"... и си проси да я погалиш :)

  Тези дни аз бях болна, много ми беше лошо и сигурно заради това ми се стори много щура, затова отидохме на гости за няколко дни при баба (при майка ми) да ни поглези, защото ни беше много лошо :))) Тара обаче още е много малка и не излиза навън. Няма всички ваксини, а щеше да и хареса на двора. Само докато спеше имаше спокойствие за мен, а когато се събуди ставаше много миличка и гальовна, без да хапе. Да я изядеш цялата!
 После пак... хапане, подскачане, гонене на топки, пикаене и т.н.
Всичко хапе! Аз искам да я погаля, а тя ми скача и иска да ме разкъса на парчета :)))) Обикновено разкъсваше кошницата, където спеше.
 Имаше и забавни моменти... с тези уши като прилеп :))) Докато яде и те и се топят в купичката с храната и във водата, и като тича ушите и подскачат. Много е смешна :)
 Нападна ми и тази маса :)

 ...после и краката искаше да ми изяде...
 ...и ръцете...
 ...къде ли не се мушкаше...
 ... и за да ми останат няколко пръста, хвърлях топка или някаква играчка! И тях ги унищожи :))))

 И нахално ми се плезеше след това с малкото си розово езиче :)))))
 Шегувам се де... много ми хареса въпреки всичко! Няма такава сладурана! Обаче Милен каза НЕ на кучето в апартамент :(  Чух го само да се кара цялата сутрин преди работа. После ми разказа, че докато стоял на мивката и си почесвал едното краче с другото, изведнъж му изчезнала джапанката изпод краката :)))))  "Не си ли вече малко нахална?"-казал той, но не не е малко! Предварително знаехме за слабостта на Тара към обувки, но и тези на краката не бяха на сигурно място! Всички останали ги бях скрила предварително :)
 Определено пак бих я гледала! Беше "почти" послушна, когато се возехме на колата. Тъй като много скимтеше като я затворех в кутията за транспортиране с която ми я донесоха, аз я возех до мен на предната седалка в коша където спи. Да обаче тя се разхождаше и по таблото пред кормилото :)))) Истинско приключение беше! Колкото и да ни беше мъчно на всички, дойде момента, в който майка й се прибра и си я взе, но ми подари ето това щъркелче с жабче в кошницата, защото бях добрата леля на Тара :)


Сложих си го в кухнята. Имаше и съвсем случайно съвпадение на десените от новите ни пердета и шапката на щъркела :)))



5 коментара:

craftdiva каза...

Уникална красавица е Тара :о) Завиждам благородно за прекараното време заедно :о)

gogolina каза...

Oлееее чаровница!Голяма е сладурана!
Ами така е първата година и докато маминка и създаде навици.Тя е още много малка,бебенце е.Докато стане на 8 месеца и ще се научи на прилежност.Но любовта която ти дава един домашен любимец,не може да се замени с нищо друго!
Трябва човек докато е жив да вкуси от всичките любови в този живот!

Marta каза...

Страхотна история с кученце, направо ми се прииска същото, въпреки, че прочетох всичко до щъркела и жабката - които също са страхотни!Заприличаха ми на онези от нашия си Сънчо:)


http://www.youtube.com/watch?v=yib8OC7Xe9U

Vanya каза...

Ей наистина са като от Сънчо :) не бях обърнала внимание. А Тара вече ми липсва! Беше наистина невероятно времето прекарано заедно с нея :))))

nessy каза...

Хахахаха а иначе колко невинно гледа! Много сладка!! :)