Стенен декор за работливи пчелички

  Стигнах до заключението, че ако периодично не променям нещо вкъщи няма да съм аз! Сега лекичко с латекс оцветих стената под шкафовете зад дивана ни(който също ни е и спалня). Естествено няма как без Мартин по снимките :)

Стената бяхме боядисали с кремав на цвят латекс. В началото стаята беше с едни ужасни тапети на цветенца и леко лъскав ефект ( като нощница от сатен) - бляк :)

 После се започна едно здраво лепене с хартиено тиксо.

 Исках да оформя нещо като пчелна пита, също както при подлакътниците на стола пред бюрото ни. След лепенето дойде по-лесната част с изрязването. Тъй като съм много нетърпелива да видя резултата и много мразя частта с облепянето и опаковането на нещата, понякога предпочитам да изцапам с латекс и после да почистя, отколкото да увивам всичко с найлони и да лепя тиксо. Но не правете така вкъщи, не е хубаво :)

 Боядисах стената със сив латекс, същия който използвах при кухнята.

 Е да обаче с хартиеното тиксо не ми се получиха нещата. Като отлепих тиксото падна доста от стената! Почти отидох у съседите :)))

 От птичи поглед не се вижда, но като се приближа и ми вади очите направо.

 Затова смесих част от сивия латекс с малко бял за да получа малко по-светло сиво. С него боядисах отново линиите по стената, които преди това бях облепяла. Или може да се каже, че нямаше смисъл лепенето с тиксо.

 Обаче пчелната ми пита се получи по-добре със светло сиво вместо кремаво.

 Дори се развихрих малко и с тебешир, но май ще го изтрия защото много цапа всичко, което се допре до него. Замислих се дали мога да го фиксирам с лак за коса (така се прави при рисунките със сухи пастели), но първо нямах лак и второ - представих си едни лъскави петна по стената от лака та реших да пропусна.

 Много исках да направя стената с дървени филийки като тези...

... или с паркет, но нямаше да може да ни се отваря шкафа с раклата зад дивана. Много ми харесаха и тези снимки от pinterest с идеи за тапет. След време явно ще има промяна като измисля нещо друго :)

Чантичката на Винету

 Поради липса по магазините на чантичка, която да ми хареса, нещо от типа малка чанта - тип "джоб", се наложи да си я направя сама. Имах материали, но време не! Докато тати гледаше бебо Мартин, успях да открадна няколко часа. После откраднах няколко и докато бебето спеше следобед, в общи линии крада когато мога :)))) Използвах парче кожа, малко плат за хастар и един цип от стара чанта, която скъсах от носене.

 Направих си нещо като два джоба. Един от които малко по-малък за да влезе в другия.

 В горния им край заших ципа.

 На лицевата страна заших няколко пласта кожа за да оформя от тях ресни. Все едно е чантата на Винету! Нали и аз трябва с нещо да си яздя коня :)

 От обратната страна изглеждаше нещо такова преди окончателно да зашия ципа.

 За да закача дръжката си заших две кукички - различни са но това намерих вкъщи. Пак от някоя стара чанта. Все си събирам я цип, я копче - може да потрябват!

 Отвътре чантата е само с едно деление, но на мен не ми и трябва повече - нали е чанта "джоб", ще събере телефона, парите и ключовете, и памперс, и мокри кърпички, и сухи кърпички, и кремче за бебешко дупе, и ...и... и :))))

 Дръжката беше от балната ми чантичка :) От времето, когато бях принцеса и ходех по балове с каляската :)

 Нямам търпение тези дни да я разходя!

купички разни безобразни

 Това лято освежих колекцията си от домакински потреби, къде потребни, къде не съвсем, но знаете вече, че като ми "проговорят" в магазина и не мога да издържа да не ги отведа у дома. Не всичките обаче взех за себе си, имаше и няколко за подарък. Това за да не изглеждам лабилна, ами мислеща за другите :))) 

 Тази чаша за кафе си я взех за мен. Само където в момента още не мога да я използвам пълноценно и да си пийвам редовно кафенце в нея, защото още кърмя Мартин (поради поредната история с атопичен дерматит не сме вкарали все още пюретата) и нещо кафето не му харесва. Нямаше как да устоя на тези мустаци след онези, които правих на клечка.

 Ето този малък чайник пък купих като подарък - за домашна чаена церемония. Има си и цедка в него за запаряване на чай :)

 На нашия татко взех тази чаша за кафе с похлупак, че да си носи когато отива на работа, защото там кафето е гадно. Коментара му беше "нямаше ли мъжки чаши?", но в последствие беше много доволен! Явно наистина с тези листенца е малко женска, но на мен ми хареса, а и Мартин като един средностатистически представител на мъжкия пол, не беше очарован от това да чака майка му да разглежда магазини избирайки чаши и започна да мрънка. Затова тати е с "женствена" чаша :)

 Така ме беше уморила жегата навън, че реших да направя домашна лимонада (първи опит ми беше), защото наскоро докато се разхождахме из парковете се почерпихме с една такава и много ни хареса. Не се навъртам особено в кухнята, защото все готвя по задължение и не ми е много любимо, но има моменти, когато имам изключително голямо желание да приготвя нещо.Такъв беше и случая с лимонадата. Или бях жадна или много ме беше напекло слънцето. Нямах си обаче кана, затова си купих и това (малка и за вино, но свърши чудесна работа).

 От един магазин за цветя си взех прясна мента в саксия, защото тази година пропуснах да си насадя малко подправки. За лимонадата използвах лимони, вода, мента- листенца (и малко мента от "патронче") захар, мед и много лед! Получи се много разхлаждаща! Само фея под прикритие с вълшебна пръчка може да направи "по-яка" лимонада от моята :)

 На другия ден се върнах пак до това магазинче за да взема една чашка и за майка ми, защото все нямала подходяща чаша за кафето и се разнася с една счупена чаша. Писна ми с тая нейна чаша. Аз все я изхвърлям, а тя пак си намира друга счупена чаша. Взех да се замислям дали докато не я гледам не си я вади от кофата за боклук :) А както вече споменах веднъж, това не е добре по фън шуй :)))) Другите чаши пък или били много малки, или не се събирали в кафе-машината. Така за мен мустак, а на мама овца! Без никакви задни мисли, просто ми се стори много сладка! След като брат ми си беше сложил една кудкудякаща кокошка като мелодия на телефона при позвъняване от майка ни, едва ли нещо такова може да я "събори" :))))

Лексикон

По покана на Юлия от julka84.blogspot.com ще отговарям на въпроси от нейния виртуален лексикон. Истината е че тя ми насочи една лампа в лицето и каза "говори жено или..." :))))

И въпросите на които трябва да отговоря са:

1. Имате ли псевдоним и ако да защо сте си го избрали

Еми не, всички си ми казват Ваня :) Освен ако името на блога ми не се брои за псевдоним. "Цикното" си го избрах, защото ме описва само с една дума, а именно означава "дребно" на ромски :) И това по отношение на моят ръст - 160см с токчетата на мама :)))

2. Какво мечтаех да стана, а сега съм ..... /професия/ :)

Балерина е първата ми "работа", но станах инженер.

3. Любимо кътче в България, може и снимки

Ами сега ме затрудни. За мое голямо съжаление не съм пътувала толкова из България колкото ми се иска. Много ми хареса на връх Шипка. Сякаш бях над облаците, защото когато го посетих имаше мъгла в ниското.

4. Любим спорт или занимание

В момента най-любимия ми спорт е лежането и спането :)))

5. Страна, в която бихте искали да живеете и защо

За съжаление в момента това не е България :( Не съм видяла чак толкова много от живота тук, но това което съм - не ми харесва! Ще стане много дълго ако тръгна да обяснявам, но да речем че липсата на възможности ме убива! Единственото, което ме задържа са близките ми и страха от неизвестното.  Въпреки че никога не съм била там в момента Швейцария, заради шоколада, лилавата крава и Алпите :) Искам място с много зеленина, спокойствие и слънце (като от немски филм за споделена любов)!

6. Има ли място, на което не сте ходили от дете

Да...на детска градина :) иначе все още се люлея по люлките на детските площадки. Когато има деца ми е малко по трудно, защото са много и са високи :))))

7. Харесва ли ви сайтът https://pinterest.com/login/ :)

Обожавам го! Винаги когато разглеждам там ми идват много нови идеи и ми става едно такова хубаво.

8. Каква кола предпочитате - малка, спортна, семейна и каква марка

Вече видях че жена с малка кола на пътя - най-много да те отнесат! Ако можех щях да карам голям семеен джип (някаква чисто мъжка кола) с много тъмни прозорци, да не ме виждат че съм жена зад волана. Примерно това скромно Range Rover-че :)

 ...нали имам комплекси за ръста да избивам :)

 9. Кое е последното красиво място, което сте посетили?

Прекарахме един чуден, почивен следобед на "Камбаните".

10. А кое ще е следващото?

Екскурзия до Бали! Ще ми се :) Засега само до нашето си море.

tochitza.com/notebook

Също така трябва да задам и няколко въпроса от мен на други блогъри, но аз искам да изменя малко лексикона, като задам въпросите си на тези, които четат и ако желаят да отговорят в коментар. Та ще бъда кратка:

1. Ако съществуваше света от детските приказки, вие какво щяхте да сте? 

P.S. Мислех да попитам кой от нашия клас ме харесва;)

Рамка на копчета

Скоро бях в магазин "Джъмбо" да купувам подарък за детски рожден ден и купих нещо и за себе си. Много исках да си направя рамка за снимки с копчета. Нещо подобно на тази, която правих с малките цветни моливи. И чак сега успях. Купих си една синя рамка и малко копчета.

Със силикон налепих копчетата върху рамката... и няма да познаете на кой си сложих снимка? То всичко се върти около "гарджето" ни :) Да ви се похваля, че успях да си лакирам ноктите на ръцете и краката за въпросния рожден ден. Това ми беше първото глезене за пет месеца от раждането на Мартин, че нещо не можем да се разберем с него за моето свободно време. Превръщам се в онези майки на които винаги съм се чудела, защо не се поглеждат в огледалото? И в банята нещата стават много набързо - едно влажно пешкирче и по леглата :))) Няма сега да се вмирисваме я!

Много хаотично налепих копчетата в двата ъгъла на рамката. В началото мислех цялата да я налепя, но така ми хареса повече. Не, не... Мартин ми каза така да направя :)- нали той е шефа сега :)

Така се бях засилила със силикона, че преобразих и рамката, която ви показах преди няколко публикации със снимки на сладките неща на бебето ни. За да са ми в един стил!

Сега имаме основно копчета и по-малко моливи. Замислих се и по стенния часовник да наслагам копчета ама нещо в повече ми дойдоха :) Когато приключим с кърменето, мисля да взема да се пропия, защото и с коркови  тапи искам една стена да направя! Това само на приказки естествено :)))

Направих даже една рамка и за рождения ден на едната баба на Мартин, че на другата вече и бяхме направили ето тази. Ако някой познат наскоро има рожден ден може да се досети какво ще му подаря :)))) Спирам вече с тия рамки че не ми остана място от тях.

Ето това е подаръка за баба от Мартин - дано да и хареса :)