събота, 30 юни 2012 г.

pure evil / чисто зло

Преди време ако си спомняте си търсех куче. Откри ми се една възможност да гледам за една седмица ето този звяр ...

 ... не се шегувам...казвам ви това е чисто зло в тялото на кученце, не я гледайте че е такава една мила и сладка! Тази госпожица се казва Тара, порода Бигъл (Beagle) на два месеца и половина е и майка й трябваше да пътува, затова аз станах леля-гледачка за няколко дни. Идеята ми беше да видя как се гледа куче в апартамент и ако всичко е ок (най-вече ако на Милен му хареса, защото е против тази моя идея) да си вземем и ние едно такова сладурче. Обаче... да има обаче... това беше най-дивото куче което съм гледала някога! Ето вижте ...повечето снимки изглеждаха така, защото тя не се спираше!

 За една нощ успя да обели фолиото на входната ни врата, пикаеше навсякъде и другите "миризливите" работи ги правеше навсякъде и на често. Още в самото начало събори телефона на Милен (и мисля че с това го спечели :))) като го захапа за кабела на зарядното устройство. Добре че той беше в съседната стая и не видя нищо, но чуваше много добре. Веднага имаше реплика " Телефона ли ми събори онази фабрика за лайна " или нещо в този смисъл :)))
 Освен това ми извади бримка на една от оранжевите пътечки в кухнята и се опитваше да махне изкуствената трева от пода на терасата ни. Имаше и някакви парчета от картон, когато я видях на сутринта, но тях нямам идея откъде ги беше откъснала. Казвам ви още първата нощ, дори и ден нямаше и направи погром :)
Лоша Тара! Не я гледайте в очите...опасно е! Направила е онзи поглед, от типа "не бях аз" и "защо ми се караш, виж колко съм сладка"... и си проси да я погалиш :)

  Тези дни аз бях болна, много ми беше лошо и сигурно заради това ми се стори много щура, затова отидохме на гости за няколко дни при баба (при майка ми) да ни поглези, защото ни беше много лошо :))) Тара обаче още е много малка и не излиза навън. Няма всички ваксини, а щеше да и хареса на двора. Само докато спеше имаше спокойствие за мен, а когато се събуди ставаше много миличка и гальовна, без да хапе. Да я изядеш цялата!
 После пак... хапане, подскачане, гонене на топки, пикаене и т.н.
Всичко хапе! Аз искам да я погаля, а тя ми скача и иска да ме разкъса на парчета :)))) Обикновено разкъсваше кошницата, където спеше.
 Имаше и забавни моменти... с тези уши като прилеп :))) Докато яде и те и се топят в купичката с храната и във водата, и като тича ушите и подскачат. Много е смешна :)
 Нападна ми и тази маса :)

 ...после и краката искаше да ми изяде...
 ...и ръцете...
 ...къде ли не се мушкаше...
 ... и за да ми останат няколко пръста, хвърлях топка или някаква играчка! И тях ги унищожи :))))

 И нахално ми се плезеше след това с малкото си розово езиче :)))))
 Шегувам се де... много ми хареса въпреки всичко! Няма такава сладурана! Обаче Милен каза НЕ на кучето в апартамент :(  Чух го само да се кара цялата сутрин преди работа. После ми разказа, че докато стоял на мивката и си почесвал едното краче с другото, изведнъж му изчезнала джапанката изпод краката :)))))  "Не си ли вече малко нахална?"-казал той, но не не е малко! Предварително знаехме за слабостта на Тара към обувки, но и тези на краката не бяха на сигурно място! Всички останали ги бях скрила предварително :)
 Определено пак бих я гледала! Беше "почти" послушна, когато се возехме на колата. Тъй като много скимтеше като я затворех в кутията за транспортиране с която ми я донесоха, аз я возех до мен на предната седалка в коша където спи. Да обаче тя се разхождаше и по таблото пред кормилото :)))) Истинско приключение беше! Колкото и да ни беше мъчно на всички, дойде момента, в който майка й се прибра и си я взе, но ми подари ето това щъркелче с жабче в кошницата, защото бях добрата леля на Тара :)


Сложих си го в кухнята. Имаше и съвсем случайно съвпадение на десените от новите ни пердета и шапката на щъркела :)))



понеделник, 25 юни 2012 г.

Сезона на кухните

 Днес ще споделя още една кухня, която направихме скоро за един наш приятел. Явно им е дошъл сезона :) Колкото и да ми се искаше нещо по-различно винаги се получават еднотипни проекти. Всички искат почти едно и също - евтино и практично :) И така ето я и тази кухня по мой проект и изпълнение на Милен... и да ви призная получи се доста добре :) ... имайки предвид кривите стени и къртенето на една от тях, защото шкафовете не влизаха на мястото си. Горе вляво имаше изградена една кутия от гипсокартон за комина, която скрихме с ПДЧ плоскости.
 Ето и малко снимки на почти готовата кухня.  Корпусите на шкафовете са бели на цвят, а вратичките с цвят наподобяващ дървесината на ясен. На мен това което най-много ми хареса (освен големината на кухнята и многото шкафове...нали аз съм я измислила :) е че в помещението е много светло и прозореца гледа към една горичка. Цял ден се чуват пиленца! Сега остават малко цветни аксесоари и ще изглежда много добре. Определено те са много важни...така дори и нашата кухня заприлича на нещо!




вторник, 19 юни 2012 г.

Кухнята с голямото К

Кухнята ни вече е готова и сега остава само някой да дойде и да сготви в нея :)

 Така изглеждаше преди време
Сега вече си имам отдавна желаните надписи с цветни тебешири по стената.
 Имаме и нови пердета и корниз.
 Тази страна на кухнята няма някакви промени... отново си е претрупана :)
Промених единствено тези закачалки.
 Боядисах ги в жълто. На снимката не се вижда много добре, но цвета не е чисто жълт...смесих жълтото с малко лилаво и се получи един специфичен "лайнян" цвят :)))) който на мен много ми харесва или така наречения "lime" цвят - подобен на неузрял лимон.
Нещо се отплеснах и ми потрепна ръката, и докато се усетя бях намазала боя и на радиатора :)))) Милен обяче забеляза боядисаните закачалки, но не и радиатора :)))) Трябва да си направя статистическо проучване "Какво забелязват мъжете?" Явно ако си боядисам веждите ще забележи, но за цялата коса - нямам шанс :)

 Споменах в предишната публикация, че нещата не се получиха както си ги мислех с прозореца. Исках да го освежа като му махна боята и го боядисам наново, обаче беше много трудно. Само където вдигнах прах и не успях да махна боята. Може да се каже че махнах само един повърхностен слой. Изнервих се че не става нищо и боядисах с бяло върху него. Колкото съм махнала - толкова! Сега вече малките ми детски шампоанчета(подарък от приятелки) ще стоят на хубав, бял прозорец. Смяната му няма да е скоро въпреки належащата нужда, но ще видим колко още ще издържи.

 Гледката към вратата на терасата ни...
... и на влизане в кухнята.
Пак има доста вещи, но е много по-уютно. Мисля да сменя килимчетата с ябълково зелени на цвят и да направя калъфи за столовете, но още не съм избрала текстил.
Това е от кухнята :) ...засега!


петък, 15 юни 2012 г.

Kухнята с голямо К

 Това е една от първите снимки които имам на нашата кухня. Тези шкафове може да са до болка познати на някой от вас. Когато се нанесохме по стените имаше тапети с шарка имитираща тухли; плочките зад мивката бяха сини на цвят и най-вероятно мой набор. Овежих вратите на кухненските шкафове с декоративно фолио и боядисах дръжките им в бяло преди време.

 Така изглеждаше преди да си купим новия хладилник - много претъпкано  с вещи, но не ни достига мястото. На отсрещната страна е дъската ни за гладене. За нея купих ново покривало, а този рафт над дъската, Милен ми го направи от две парчета бамбуков паркет за да си редя там цветята от терасата, когато дойде зимата. И с тяхното количество съм прекалила.
 И сега на същината... имахме вече нов хладилник с фризер (знаете за сладоледа :) и трябваше да преместим шкафа, който седи над него, защото нямаше достатъчно място по височина. Махнах и магнитите от хладилника. Тях си ги събирам от всяко ново място на което отидем.
 Разкри се тази картина... чакаше ме да я боядисам.
 За боя беше и вратата на която закачихме  подаръка ми от конкурса на View Sofia  и Laura Ashley.
 Преди това там имаше друга закачалка и като я махнахме останаха малко дупки.

 Освен че боядисах вратата, Милен премести бурканите ми под рафта от бамбук. Над хладилника не се побираха вече.

 А ето така изглеждаха прозорците на кухнята.
 И корниза над прозореца...за да дръпнеш завесите се изисква сръчност, защото кукичките на който висеше пердето бяха ръждясали и едвам се движеха. Да не споменавам, че това не беше истинско перде, а чаршаф :)
 Стената зад хладилника боядисах с останалия латекс от спалнята на родителите ми.

 Но нещо не ми хареса и купих нов - тъмно сив.
 За Милен беше шокиращо начало. Кухнята е малка и затова би било добре да се боядиса в бял цвят или нещо светло, защото тъмните цветове стесняват пространството, но на мен сивото ми е много любим цвят и така стената стана сива... и не само тя :)
 Махнахме корниза и се откри ново място за боядисване.

Реших, че ще махна старата боя по прозорците. Покрих всичко с найлон за да не бърша прах после, но да ви призная нещата не се получиха както си ги мислех :) Боята нямаше сваляне, но затова следващия път!