Завърнах се! С втората половина снимки от пътуването ни до Къолн. След като изпихме кафето си в музея на марципана, от
първата част на тази публикация, дъжда най-накрая спря да вали и продължихме към Къолнската Катедрала.
Тук беше много приятно, със зелена трева, шарени къщички, чисти улици и хора разхождащи кучетата си покрай реката. И на следващата снимка съм сигурна, че можеше да ни е много приятно да поплаваме, но в по-топло време :)
Ето на следващата снимка се вижда върха на катедралата.
Това не е от нея :)
Ето я и нея...много голяма и тъмна и както разбрах в постоянна реставрация!
А тези метални врати са един от входовете за катедралата. Днес такива неща не се правят, имам предвид толкова изпипани и пълни с детайли. Чудя се един ден нашите деца какво ще снимат? Ще останат само модерни и изчистени сгради, в които няма нищо толкова майсторско и забележително, а когато някой поиска нещо подобно като вратите на катедралата, няма да има кой да му го направи, защото всички които владеят тези техники ще са измрели без да предадът занаята си на следващите поколения, понеже никой не се е интересувал от тяхната работа когато е трябвало.
И тогава аз вече като стара баба(в момента си представям тази от филма Титаник, която играеше остарялата вече главна героиня), ще седя някъде на пейка в космически кораб пътуващ за Марс, защото Слънцето ще е изпепелило Земята до тогава и ще повтарям "По наше време нямаше такива неща" и ще разказвам от онези интересните истории на бабите за онова време :)Пак нещо се отвях от темата значи! Надявам се ме разбрахте :)
Мозайките по пода бяха страхотни и точно в любимия ми Сецесион!
Разгледахме по-голямата част от катедралата, но никой не пожела да се качи с мен горе на кулите по едни много завити стълби :(
На следващата снимка това е гарата откъдето си хванахме влака с дестинация Дотрмунд, защото там беше последната ни нощувка преди пътя за летището.
Това не издържах да не го снимам...аквариума в хотела ни...
... и символа на Дортмунд - носорог с крила :)Такива фигури имаше из целия град, но с различна дегизировка и не толкова силен грим :)
И една нощна снимка от града, на нещо което отново незнам какво е (най-вероятно църква), но нали съм турист...снимам пък после ще го разгадавам :) а и в този момент по-важното за нас беше къде ще вечеряме, защото бяхме уморени от цял ден път и от тежките раници на гърбовете ни.
И накрая малко снимки на
боклучетата подаръчетата, които си купих за спомен от това пътешествие...
...Първо и задължително - гумени мечета! За тях историята е дълга, но ще споделя накратко...има една фраза, която я повтарят при рекламите на тези гумени мечета HARIBO, там дето правели децата щастливи и бла бла,...та от много дълго време се опитвам да я наизустя тая песничка и е адски трудно(какви ли други глупости не научих на немски), но най-накрая след около две години на пътешествия - успях! Фразата от песничката е следната: "haribo macht kinder froh und erwachsene ebenso" (харибо мах киндер фрох унд ерваксен ебензо ;), което ще рече че тия малките мечета правят децата щастливи и възрастните също! Ей това ме умори, защото аз като отида някъде, в някоя чужда страна обичам да научавам по някоя фраза и я повтарям по време на целия престой, и почвам дори да си измислям някакви изречения с думичките, който съм научила. Много съм досадна, но понякога става голямо забавление, когато хората ме гледат като луда :))) или пък когато си помислят, че знам езика и започнат да ми говорят едно бързо на въпросния език. Да обаче все още ме мързи да науча някой от тях :) И така най-накрая благодарение на местен, истински германец (онзи който ни развеждаше в Къолн - Стефчо на галено или Щефан ако трябва да съм точна)след като ми я написа и повторих текста няколко пъти, успях да я науча :)))
Следващия подарък беше за Милен - една метална табелка с картинки основно на ретро автомобили(той много харесва стари коли, за разлика от мен)...а за себе си купих тази кутийка с жената, вътре с шоколад 70% какао - доста различен от вкуса ми, но си я взех заради това, че рисунката е от любимия ми
Alphonse Mucha.
Естествено взех и шоколад от музея на марципана... бих ви почерпила, но нали знаете...интернет :))) а и шоколада вече свърши!
Също и магнит за хладилника - за колекцията ми, както и стъклено преспапие(не знам как да го нарека по друг начин) с умален модел на катедралата в Къолн. В общи линии това беше от първото ми пътуване до Германия, пожелавам си да има още! Обещала съм си да си купя мерцедес от там, директно от завода, затова ще ми се наложи да се разходя, когато събера достатъчно пари от закуските или когато се сбъдне онова по-горе с бабата от Титаник-ще си взема мерцедеса да пиля гуми на Марс :)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар