where magic happens

В началото беше нищото!

Една купчина от детайли, които трябваше да изненадат, но все още не им се получаваше ефекта "Уау". Реших да направя подарък-изненада за моите родители, естествено с помоща на Милен. Преди време направих проект за обзавеждането в тяхната спалня и ако сте чели публикацията ми сигурно знаете как изглеждаше спалнята им в началото и проекта ми, по който се водим, но не следваме съвсем стриктно :)

Така се случи, че след ремонта на стаята в нея почти не останаха мебели и родителите ми си държаха всички дрехи от гардероба в друга стая на втория етаж от къщата. Всеки път когато трябваше да си облекът нещо се качваха по стълбите и имаше едни постоянни разходки нагоре - надолу. Затова измислих да ги изненадаме с една част от мебелите от проекта ми, за да може поне основната част дрехи да бъдат в спалнята, без да се налагат разходките до така наречената вече гардеробна стая. И така Милен започна със сглобяването на шкафовете, а през това време нищо неподозиращата ми майка се мотаеше около нас и да си призная случи ни се да послъгваме доста...дааа :) Казвахме й че Милен има монтаж на следващия ден и тези мебели са за едни клиенти, и че трябва да станат днес. Така скришешком я питахме дали й даресват, но тя не беше особено приказлива на тази тема :))) Говореше си само за "какво да ви сготвя?"(майки ...все за това питат и само гледат да те угояват) и "колко много сняг има навън,... няма ли да спира вече,... няма къде да го трупам,... не ми остана двор" и такива разни вълнения, но нищо за шкафчетата! За момент дори си помислих, че май не съм уцелила десятката с тази ми идея, но пък тя ми беше казала преди време, че ще направим всичко както аз го кажа за тази спалня и тя няма да възразява за нищо :) Така леко полеко нещата започнаха да се получават...

... и направо на същината, защото ми беше много студено и не съм снимала подробно. Докато Милен сглобяваше в гаража аз творях подаръците изненади от PAY IT FORWARD. Малко гузно ми беше, че той сам прави всичко без да му помагам особено, но ме беше настигнало едно вдъхновение и продуктивност, които съвсем скоро ще покажа и на вас, но сега да споделя какво се получи със спалнята... Шкафчетата бяха готови и чакаха в гаража. Никой освен мен и Милен не знаеше за тайната изненада, затова отидох да помоля брат ми и баща ми да слезнат да помогнат на Милен, че има "един тежък шкаф" и той не може сам да го премести. Те тъкмо вечеряха, но прекъснаха хапването и тръгнаха след мен. Когато слязохме в гаража им обясних за "пъкления" план. Въпреки коментарите от рода "ама защо се занимавате с глупости", видимо бяха изненадани и доволни. Започна се с катеренето по стълбите, нагоре към целта. Когато влязохме обратно горе, коментара на майка ми беше "Ама какво правите, защо ги вкарвате тука тези шкафчета"... и малко по-късно "ах вие лъжци такива,... как ме баламосват цял ден че това било за едни клиенти,... ама защо?" Много весело беше и племенницата ми подскачаше по леглото, и викаше "IKEA е дошла!" :))) Винаги изненадвайки някой ми е много приятно, когато видя реакцията му и учудването, защото не е очаквал нещо подобно. Затова правете подаръци ако и на вас ви доставя удоволствие това, без да очаквате нещо в замяна, защото ще има подарък и за вас, и той ще е много по-голям от материалните неща!

Исках да използвам класически, ретро модел дръжки за едни съвсем изчистени шкафчета, нещо като смесица между класическо и модерно, но за малко пари. Исках да съчетая дръжките с полюлея, чиито модел майка ми си избра.

Така се получи много светла и романтична спалня :)))

P.S. Да издам нещо от кухнята. Голяма трагедия! Малката ми племенница (дъщерята на брат ми) направи една прекрасна дупка в стиропорените панели от таблата на леглото :(... да ... там ниско долу, точно в средата между възглавниците. Видях как докато ние си мислехме, че спи следобеден сън, тя чоплеше с малките си пухкави пръстчета и правеше дупката все по-голяма и по-голяма! Под завивките беше пълно с малки стиропорени топченца :) Така че... искате ли да имате племенница? Шегувам се де, тази си е моя! :))) Ще трябва да ги оправям, когато се стопли времето или когато "гадинката" порастне достатъчно за да оценява труда на хората, но какво да се прави , на малки деца не мога да се сърдя дълго! Затова не си правете такава табла за леглото ако децата ви са малки или поне докато не измисля как да я направя здрава като камък или childrenproof :) Желая ви много изненадващи подаръци!