Pay it Forward: Lenival gift

Този подарък от "Pay it forward" е за Lenival. Сега ви представям историята на неговия живот...на подаръка де и малко странични глупости докато я разказвам :) Отново е зима и режем дърва за камината, защото колкото и да обичам сняг, тези седмици на снеговалеж ми дойдоха в повече, но каквото повикало такова се обадило. Преди време си мечтаех за сняг, а сега мрънкам :) Женски работи! И обратно към историята за живота... изникна ми едно подходящо дърво за Лени :) така ми проговори... чак крещеше, че то е дървото и скандираше "Лени Лени Лени", почти като на концерта му. Честно да си призная незнайно защо, бях най-силно вдъхновена при създаването на нейния подарък, а и от него ме болеше най-силно, но за това по натам в историята. При всеки един, на който трябваше да измисля подарък, се опитвах да направя нещо, което да бъде специялно само за този човек и някак да му въздейства. Трудно е да опознаеш някой само от снимки в блога му и тук там малко текст. Някой дори нямаха блог... как да ги разгадая тогава? Да им изпратя пари освен? Всички ги обичат, затова може да са универсалния подарък! За Лени имах чувството, че съм я срещала някъде (или не), но както и да е не знам дали съм разбрала нещо от интернет за нея, освен че и тя се е срещала с трудните моменти. Исках да й дам малко светлина от моята и утеха в тежките дни или нещо, което не може да счупи от главата си :)

Трудно беше, защото дървото беше мокро, а нямах желание да го чакам да изсъхне. Използвах едно малко джобно ножче, което ми подари Милен преди време, за да махна кората от дървото. Много е добро това ножче, но ръцете ми не бяха толкова добри :) Излязоха ми мазол в мазола от натискане и загубих за около седмица чувствителността на палците си, както и част от пръстовите ми отпечатъци :))) Оживях! То такова зло не мре лесно!

Срещнахме голями трудности с пробиването на отворите или по-точно Милен ги срещна аз само ги видях, но благодарение на кита за дърво, замазах положението.

Основната идея ми изкочи пред очите от един блог, в който има участие Lenival. Един много мотивиращ текст. Изкопирах го наопаки върху оризова хартия, за да го пренеса върху дървото на Лени.

Виждате ли ми палците? Горката аз :))))

А това навън е гледката от моята стая при родителите ми... продължаваше да вали сняг и така още една седмица валя и после Емо Чолаков от прогнозата за времето каза, че отново ще вали цяла седмица и ще ни е студено, и да си пазим саксиите на балкона, защото освен всичко ще има и вятър. Разкош! То пък кой ли има саксии с цветя навън по зимно време?

И така пренесох си текста върху трупчето.

Сега да ви запозная с г-н Пирограф. Нов ми е и го срещам за първи път, затова се надявам Лени да ми прости за дефектите по дървото й, но трябваше на нещо да се науча как да го използвам :)Пък и така когато стана известна един ден след смърта ми, нали знаете... това ще се продава скъпо, защото е първата ми творба с пирограф и тогава ще ме наградят с много грамоти и медали! Трябва да почакам само един живот разстояние.

Така надписах и двете пънчета, които ако все още не сте разбрали са свещници, нали трябва да й стоплят душата! Нацепени и надписани с любов и малко поносима болка!

И накрая да приключа с нещо, което е любимо и на мен... един малък поздрав :) Дано ти е харесало Лени!